Преди седмица публикувах един пост, впечатлена от красивия дизайн на търговската марка на един тревненски производител – Христо Бонев, който упражнява редица дейности, сред които - производство на мармалади и сладка, които били търсени дори в Германия, пиротехнически изделия, дърводелство, бъчварство, кожарство, спиртни напитки и др. Работилниците му били отчуждени по Закона за едрата покрита градска собственост (1948 г.), а по-късно, през 1951 г., благодарение на доносите на "будни" тревненци, лежи в лагера в Белене, като враг на народната власт. Благодарение на сина му, успях да се докосна до писмата му от лагера, общо 22 на брой, писани до съпругата му. И днес публикувам едно от тях, което по понятни причини е под формата на открита картичка. И, макар че съдържанието му не носи кой знае каква информация, все пак чертае щрихи от битието на лагерниците и на времената, които убедена съм, никой не би искал да съпреживява отново…

„3 септемврий 1951 г.

Мила Панайотке,
Разрешава ми се да получавам всеки месец по един колет с храна и плодове, до 10 кг., без опаковката, и неограничено количество колети с долно бельо. При изпращането, в декларацията, пиши точно съдържанието на колета – дали е храна или дрехи. В колета с дрехи, не слагай храна, защото ще бъде върнат. Пиши ясно и четливо тритех имена, както на подателя, така и на получателя. В никой случай, да не се пишат само две имена. Имам право да ти пиша две картички на месец и да получавам две кратки писма. Спазвай горното, за да не се получават излишни нередности. Много поздрави на всички в къщи.

Целувам ви, Христо“

Галина Иванова