И така, оказа се, че става въпрос не коя ЩЕ СТАНЕ любимата книга на българите, а коя Е в момента. Не знам дали за някого е изненада резултатът, но това, че на първите три места са български автори с книги, писани на български език, ме дълбоко удовлетворява. По този начин отговорът коригира неточно зададения въпрос.
Материалът за размишления е богат. Какво цени в нашата история българинът, какво цени в своя душевен свят? И четирите книги в началото на класацията: „Под игото”, „Време разделно”, „Тютюн” и „Железният светилник” са за събития – съпротива срещу установен ред. В такава атмосфера излизат наяве същностните черти на народа. Измежду които на първо място е, разбира се, чистата любов към Отечеството. Но мисля, че има и едно друго обяснение за този избор. Казано накратко: в света, който се глобализира неудържимо и невъзвратимо, народите се чувстват може би по-сигурно, по-защитени от външни опасности в такава общност, но се чувстват и по-несигурно, по-беззащитни в опазване на своята идентичност. В тази несигурност, те се стремят да опазят същността си, намерила израз в традициите, във фолклора и в изкуството въобще. /Страхувам се да кажа и в словото, защото съвременното ни писмено, и устно слово в голяма степен рушат, а не опазват българщината./ Така, процесът на „отваряне” към света и за света, е едновременно процес на „затваряне” в себе си. Единство и борба на противоречията? Имаше един мъж, който бе открил такива закони и ги изучавахме в училище. Днес никой не го споменава, но законите, открити или не, познати или не, си действат.
Не се учудвам на това, че в първите места в тази класация на любими книги за българина, няма заглавие от най-новата история на литературата ни. И това е предмет, би трябвало да е предмет на сериозни размисли. А в мен остава надеждата, че след всичко случило се с тази кампания, ще се увеличи, не кампанийно интересът към четене.
Вера ХРИСТОВА












