Продължава от бр. 31
В истински спортен празник се превръща откриването на първия спортен сезон в Трявна през 1924 г. Тревненските спортисти заедно с пристигналите за празника клубове от страната тържествено манифестират из града, съпроводени от духовата музика. Събитието е наситено с много емоции и забавления - организирани са редица спортни изяви, като най-голям интерес естествено предизвиква футболния мач с Павликени, завършил с резултат 2:0 в полза на нашия тим. По подобен начин се е чествал и Петровден, патронният празник на клуба, когато се е освещавало знамето на дружеството. Включвало се е и духовенството, като специално за него и официалните лица на игрището се изграждали арка и аналой.
От местния вестник, тревненските запалянковци научават за изявите на любимия си тим. ”Популяризирани вече навред из Царството”, както пишат спортните хроники, тревненските футболисти навсякъде са посрещани с овации, а мачовете с тяхно участие се превръщали в празник за любителите на футбола.
Постепенно този вид спорт се утвърждава като едно от основните развлечения на тревненци – за тези, които го практикуват, и за тези, които са свързани с него като зрители. Футболната страст, която завладява най-вече младежите и отнема голяма част от времето им, според някои стига до крайност. Статията на Тодор Духовников, озаглавена „Само спорт ли?”, много точно отразява настроението на по-възрастните към увлечението по футбола: ”...Спортомания е обхванала всички. Особено популярна е играта футбол – като почнете от 4- годишни деца и свършите с възрастни задомени мъже. Увлечението е толкова голямо, че дечурлигата и по улицата се упражняват да ритат каквото им попадне”. По-нататък авторът отправя упрек към младежта, която не се интересува от наука и изкуство: ” Много младежи, които знаят имената на по–първите български бегачи /по крака и на колело/ и футболисти, не знаят тия на видни български художници, писатели и учени. Един спортист разказва, че Алеко Константинов е хижа на Витоша, че ”Под игото” е гостилница при големия мост в Габрово, където хубаво готвели и често имало печени прасенца. А трети, попитан за Пенчо Славейков казва, че той е син на оня старец в градината, сочейки бюста на дядо Славейков”.
(Следва)