Ще тръгнем от разказа на съвременниците за „Животът в Трявна преди Освобождението”. Тодор Духовников разказва: „Зимно време живеели в студени и слабо проветрявани стаи, а често само в една стая се събирало цялото семейство от няколко члена. Стаята зимно време само веднъж се е проветрявала – сутрин, а метлата дигала прах три пъти на ден. Вратата бързо се отваряла и затваряла – „ да не изхвръкне птичето”, а прозорците, гдето е имало стъкла се облепвали с ивица хартия – да не влиза студ... Отоплението ставало със зидани печки, а някои си служели с мангали... Кибрит за палене рядко се употребявал; по-често с въглени, духани с уста. А въглени в огнището винаги се пазели; в случай на изгасване – от съседите... Работели при много лоши условия, особено зимно време: прали, готвили, месили хляб при осветление от газениче или от огъня, в хладно хашево /стаята, служаща за кухня, гдето е огнището и камината.../.”
...
Още от статията на Даниела Дабкова, уредник в тревненския Специализиран музей, четете в брой 43 на «Тревненска седмица»