Топлите и завладяващи акорди на класическата китара изпълваха пространството около църквата „Св. Архангел Михаил” в центъра на Трявна в слънчевия следобед на 8 октомври. „Момичето с китарата” на видима възраст „20 и нещо” с лекота изпълняваше пиеси на класиците Фернандо Сор, Матео Каркаси, Фернандо Карули и др. Последните лъчи на залязващото слънце озаряваха в златно силуета на младата жена, която като че ли се опитваше да остане в сянката на заобикалящия я свят, прикрила миловидното си, леко замечтано лице зад слънчеви очила и шапка. В краката си беше поставила друга шапка, пълна с дребни монети и слънчеви зайчета, която тъжно контрастираше на фона на величествения силует на храма и нежната й тънка снага. А музиката й беше толкова завладяваща, макар и леко меланхолична, че буквално заличаваше контурите на действителността. От време на време, „Момичето с китарата” отмяташе по някой лист от книгата с пиесите, подаряваше ми по някоя усмивка и продължаваше да извайва акорд след акорд, изцяло чужда на реалността...
Радвам се, че успях да я убедя да поговорим, макар и анонимно, защото талантливата музикантка явно не страдаше от мания за слава и излишна суета. А може би й беше неудобно и заради шапката в нозете, въпреки че не го каза или показа. Така и не разбрах от къде е, но в хода на разговора сподели, че носи красиво „тревненско” име, което обещах да не споменавам. Завършила е висше образование, но към момента е безработна и докато си търси работа, припечелва с таланта си по някой лев.
(четете в бр. 32/16.10.2013 г. на в. „Тревненска седмица”)