Ако бях се заловил с по-простите, по-голяма работа направвах...
… В 1866 г. се запознах с Василя Левски. Ето как стана нашото запознаване:
Работихме иконопиство в Тулчанско село Еникюво, та отидох в ближното село Кунгас на сбор. Църквата още не беше пустнала. Влязох в църква и чаках, докато пустне. Васил Левски псалтваше, но аз не го познавах още, що за човек е; но като чух когато идеше „Спаси Господи” да каза: „Победи благочестивим българе” и го проумях. Като излязохме вън, свещеникът ни покани да отидем у дома му на гости и попяхме разни песни. Васил пя повече народни песни. Като си излязохме от попа, отидохме в училището, поразгледахме го и почнахме да правим гимнастически упражнения: надскачахме се, камък хвърляхме и други, в които най-много се отличи Васил.
...

Из книгата „Записки на Цаню Захариев по Тревненското възстание. Събрани и наредени от дъщеря му Мария Цанева – Илийчева.” Трявна, Печатница Васил Зидаров, 1932.
...

Материалът е подготвен за печат от Кольо Дабков – ст. експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване” в Община Трявна. Целия текст четете в брой 30 на „Тревненска седмица”.