Подобно на изкуството през Възраждането, ранната българска фотография е част от историческата памет. Възрожденските фотографии са не само спомен от миналото, но и ценен извор за информация за реални исторически събития и личности. На възрожденската фотография дължим образите на националните ни герои - Раковски, Левски, Каравелов, Ботев, П.Хитов, Ст.Караджа, Ф.Тотю. От старите снимки ни гледат горди българи, със самочувствие и достоинство. Това са просветни и културни дейци, занаятчии, духовни лица, участници в борбите за национално освобождение. Съзнавайки важността на своята мисия, те не случайно застават пред обектива, за да увековечат ликовете си за поколенията.
Един от първите български светлописци е тревненецът Христо Попдимитров - син на иконописеца поп Димитър Кънчев. От четката и боите прехвърля страстта си към новия за времето ”художествен занаят”, който усвоява от пътуващия фотограф Панайот Иванов от Калофер. Последният през 1865 г. открива в Трявна първото фотографско ателие. След Освобождението Христо Попдимитров се установява в Търново и е единствения фотограф в града до идването на Онорий Марколеско от Тулча през 1882 г. Въпреки активната му дейност, засега са открити само 5 негови снимки, които се съхраняват в НБКМ. По-известен е с участието си в Априлското въстание, когато се сражава в четата на поп Харитон и Бачо Киро при Дряновския манастир. През 1896 г. изпадналият в мизерия и с влошено здраве поборник отправя прошение, надявайки се да му бъде отпусната пенсия. ”Ази съм вземал участие през 1876 г. в народните ни движения за освобождението ни от турско иго, от което съм се повредил и съм лишен от всякакъв източник за препитание” - пише той до министъра на финансите. Преговорите се точат дълго и едва в края на живота си старият поборник получава мизерна пенсия.
Сред пионерите на българската фотография са тревненците Христо Т. Златаров, Симеон Цонев - Моната и Павел Христов Висковски.
Христо Златаров е син на куюмджия. Познанството му с редица представители на българската революционна емиграция в Румъния му дава възможност да запечата за поколенията образите на Панайот Хитов, Тома Хитров, на участници в Сръбско-турската война от 1876 г., по време на която той самият се сражава в четата на руския капитан Филип Зандриг. Златаров е един от активните членове на БЦБО - представител е на Благотворителното общество в Бузъу-Румъния. Взема участие и в Освободителната война като кавалерист.
Иконописецът от Витановския род, Симеон Цонев, е ученик на сръбския фотограф Давид Неделкович. Той внася първия фотоапарат в Трявна и на него се дължат портретите на известни тревненски личности. Знаменосецът на тревненската чета взема участие в сраженията при Новата махала на 9 май 1876 г.,а след разгромяването и емигрира в Румъния, а оттам в Сърбия. Участва в Сръбско-турската, а после и в Освободителната война. В състава на 6 опълченска дружина се сражава при Шипка и Шейново, за което е награден с Георгиевски кръст за храброст.
За последния възрожденски фотограф Павел Висковски се знае, че е учил фотографско изкуство в Москва със съдействието на Московския славянски благотворителен комитет. От него са запазени 4 самостоятелни фотографии от периода 1874-1876 г. с посвещения на Киряк Цанков, Петър Енчев, П. Мусевич и Стоян Михайловски, както и един групов портрет с членове на БЦБО в Букурещ от 19.11.1876 г. Като представител на Гюргевската община е един от учредителите и ръководителите на БЦБО. Активно сътрудничи на руските вестници ”Ново време” и ”Московски ведомости” с дописки за турските зверства при потушаване на Априлското въстание и участието на български доброволци в Сръбско-турската война. През 1877-1878 г. е на служба при губернаторската канцелария в Свищов.
Лидия ГОРАНОВА