Как преди близо двадесет години една топка за пинг-понг „отключва” „изобретателския” талант на един тревненец и го вдъхновява да измайстори слънчев часовник, който и сега точно отчита времето? Какво го провокира и днес, когато си мечтае последното му „творение”, както той сам нарича, часовникът със звукови и светлинни ефекти, чийто механизъм се задвижва с вода – да се превърне в градска атракция? Коя е най-новата му идея и защо един неизкушен от точните науки човек, е изкушен от неумолимите закони на времето?
„Такъв човек съм, че като ми влезе нещо в главата... все мисля, не мога да спя, докато не го направя” – споделя 70-годишният Димитър Димитров, за когото „изобретателството” е хоби още от времето, когато работи в „Изкуство”, а по-късно и в „Иван Йонков”. Тогава той измайсторява две приспособления - едното за заточване на циркулярни дискове за дървообработване и металообработване, а другото за фрезови глави.
Идеята за слънчевият часовник, който и до днес се извисява на покрива на къщата му, обаче се ражда от една обикновена топка за „пинг-понг”, както обяснява Димитър. Докато разглеждал спуканото след игра пластмасово топче, му хрумнала следната мисъл – „реших да забода игла в неговия център, след което го залепих за една дъска и след продължителни наблюдения установих, че „за един час дава отклонение 15 градуса, за следващия час – пак същото”... така се родила идеята за слънчевия часовник.
Най-новото му „изобретение” отчита времето, благодарение на движещата сила на водата. Допълнително, с помощта на детски играчки – пластмасови полицейски сирени и мобилни телефони, часовникът оповестява минутите и часовете със звукови и светлинни сигнали. Причудливият механизъм се задвижва от малко водно басейнче и, ако в него се поставят гумени патенца, рибки и т.н., то със сигурност ще се превърне в любима атракция за децата – уверен е Димитър. Цялостната визия на водния часовник обаче, все още е под въпрос, въпреки че по думите му единият от вариантите е - да „скрие” механизма под свода на Кивгирения мост или да го „вгради” под зелената морава на една могила, като открие единствено големия циферблат. И точно преди да попитам, уточнява, че става въпрос за макети на моста и могилата.
Последната му идея е вдъхновена от наклонената кула в Пиза, но едва след като бъде реализирана, ще узнаем за какво всъщност става въпрос. Необходимо е, обаче да уточним, че бъдещата „творба” на тревненския „изобретател” няма претенциите да измести по значимост най-яркия символ на Трявна - Часовниковата кула, а само да създава настроение и усмивки.
Галина ИВАНОВА