Много Дни-празници имаме. Както каза един чужденец, това е и хубавото и лошото на българския бит. Но само един от тези дни е ВЕЛИК. Велик ден, Великден. Защото това е Възкресението на богочовешкия дух, За да ни посочи, че за любовта и доброто няма смърт и тогава, когато плътта е разтерзана и умъртвена от страдания.
Това име – Великден, носи и един много самотен остров в Тихия океан на хиляди километри и от континент и от друг обитаем остров. На хиляди километри и от нас. Така нарекъл остров Те Пито о те Хенуа неговият откривател, защото това станало на връх Великден през 1722 г. И все пак разказаното ни от един професор от Чикагския университет, ме кара да мисля, че има нещо общо между няколко хилядолетната история на острова и последната 20 годишна история на нашата страна.
Става известно, че разкошният като земен рай остров, богат с даровете на земята и океана, изпаднал в криза - вече имало привилегировани, върховен клан и трябвало да се кланят на вожда за плодородие, тъй като той имал мистична сила. Тогава започнали да правят прочутите днес каменни статуи да ги пазят от злите духове. Правели ги от местен материал. Постепенно статуите ставали все по-големи, покрай тях пострадали и горите, я от там и фауната. СТРАТЕГИЯТА на вождовете за излизане от кризата била да се правят повече и още по-големи статуи.
Преразказвам тази история, защото тя много прилича на най-новата ни история. Нашата СТРАТЕГИЯ за излизане от кризата, в която сме отдавна, е да си издигаме вождове. Нали сме нова демокрация. Сменяме ги. Един след друг. Не всеки следващ е по-голям, но затова пък всеки следващ е натоварван с още по-големи надежди -надеждите на хората да живеят нормално, да не страхуват за живота и за имота си. Всеки път обещават, всеки път очакваме. И май всеки път остават каменни. Чудно ли е, че така бързо пустее земята ни от към народ и от към плодородие? Чужденците могат да ни се дивят като на Великденския остров, където е останала само трева. Но до кога ще сме на този остров?
Вера Христова