Забързаното ежедневие, гарнирано с порядъчна доза емоции, често с отрицателен знак; липсата на достатъчно социални контакти, извън криещите и редица разочарования интернет-чатове; стресът и безпокойството от липсата на сигурност в настоящето и страх от бъдещето; агресията и апатията са често срещани „спътници” в живота ни, особено в последните години, когато към типично българските проблеми се добави и още един - световната финансова криза. Вследствие на това започнахме да живеем още по-стресово, притиснати от безработица, кредити, фалити, безизходица и започнахме да се губим в тревожности, гняв, безразличие - състояния, пагубни и за най-здравата психика. Именно затова потърсихме за коментар психиатърът д-р Лиляна Стойкова, която от над 30 години работи с пациенти от общината.
- Д-р Стойкова, кои са най-често срещаните заболявания напоследък?
- Психичните заболявания имат леко завишение през последните години, но това е във връзка и със злоупотребата с наркотични вещества, особено при младите хора. Тревожното е, че честотата на депресиите и тревожните разстройства остава висока сред възрастното население, особено при жените. Така наречената „голяма депресия” и депресивните състояния, вследствие на психотравми и натоварвания, също са завишени. Другите състояния са тревожните разстройства, като най-честите от тях са социалната фобия и паническото разстройство. Много често в последните години има хора с панически атаки. И в някои случаи се стига до инвалидизация, ако не се вземат мерки навреме. Много често паническите атаки се препокриват с хипертонични кризи, тъй като по време на атака се покачва кръвното налягане. И хората попадат при интернисти, лични лекари. Оказва се обаче, че лекарствата за високо кръвно не помагат за лечението на тези състояния и след като обиколят доста кабинети - пациентите попадат при нас. Хубаво е да се знае, че когато безпричинно и изведнъж скача кръвното налягане, може да става въпрос именно за паническа атака.
Само преди две седмици бях на конгрес, където бяха изнесени нови статистически данни за процента на депресиите и депресивните състояния. От тях става ясно, че 20 на сто от населението страда от депресия и тревожно разстройство, което не е никак малък процент.
- А каква е разликата между депресивните състояния и депресията?
- При „голямата депресия” най-често има генетична предразположеност и тя се проявява в даден етап от живота, без дори да има причина. Докато другите депресивни състояния са вследствие на психотравми и натоварвания. Те действително са по-леки, но хората по-малко им обръщат внимание и идват за помощ чак, когато са загубили съня си и не са в състояние да се справят в ежедневието. Това усложнява лечението, защото става по-бавно. Много често тези състояния се проявяват с други оплаквания като - главоболие, коремни болки, но почти винаги има нарушаване на съня, тревожност и напрежение. Ако се появят тези симптоми, задължително трябва да се търси специализирана помощ.
- Хората често свързват депресията единствено с липсата на жизнен тонус, апатия към всичко и всички...
- Да, но към това се добавят и чувство за вина, ниско самочувствие, както и желанието с последни усилия да се справите с всички задачи за деня... Сънят определено се разбутва, както и апетитът, така че може да има загуба на тегло или напълняване.
Освен това, депресиите се срещат много често при други соматични заболявания, като захарния диабет. А депресията при пациент със захарен диабет, може да задълбочи самото заболяване, да го усложни, ако не се лекува. От друга страна, не бива произволно да се вземат лекарства, тъй като всеки човек е различен и трябва да се прецизира точно антидепресанта, който е за него и то в точната доза. Особено при диабета не могат да се прилагат всички антидепресанти, там трябва определена група, а това го знаят само специалистите. Същото важи и при пациентите с глаукома, където могат да се дават само 1-2 вида антидепресанти. Трябва са се внимава много с лекарствата, които се изписват със зелена рецепта и, които хората пият масово. Защото, ако на някой пациент е изписано такова лекарство от специалист, то той вероятно го е изписал за кратко време, но понеже това лекарство сваля бързо напрежението, пациентът не се появява повече при специалиста, а отива при личния лекар и казва: „Изпишете ми го”. И така идват хора, които в продължение на две години пият непрекъснато дадено лекарство и трябва да се справяме с проблема как да го спрем, тъй като вече се е получила зависимост.
Интересното обаче е, че съгласно изнесените данни, родените след 1934 г. са с два пъти по-висок риск за развитие на депресия, отколкото родените преди това. А при родените след 1964 г. рискът е почти трикратно повишен. А депресивното разстройство се изразява във все по-ранна възраст, като депресията в юношеска възраст е нараснала до 14 процента във възрастовата група 14-18 г. И това депресивно състояние предразполага към злоупотреби с алкохол, наркотични вещества, затлъстяване, поведенчески отклонения и проблеми в училище. В тази възраст най-добре е да бъде прецизирано дали има такова депресивно състояние и обикновено насочваме тези млади хора за работа с клиничен психолог. Аз работя с такъв специалист, който добре се справя с юношите.
- Бихте ли обобщили симптомите, при които незабавно трябва да потърсим помощ от психиатър?
- Промени в апетита, теглото, нарушение в съня, тревожност, безпокойство, чувства за вина и безполезност, отпадналост, ранно събуждане. Човек започва трудно да се концентрира, това важи особено при хората над 40 г. Може да се появи и неприятно туптене в корема, главоболие.
- Повечето от българите, особено в малките градове, се срамуват да посещават подобни кабинети, тревненци правят ли изключение от правилото?
- Все още има такива хора. Много често се получава и друго - когато човекът отиде при личния лекар и поиска направление за психиатър, дали, защото броя на тези направления е ограничен, много често получава отговор: „Абе, ти луд ли си, че да ходиш на психиатър!”... А половината от пациентите, които идват в кабинета ми въобще нямат психични заболявания. Но, особено в малкия град хората се притесняват. Идват при мен и казват: „Абе, ходих на друго място, защото се притеснявах да не ме видят пред кабинета” или ме молят да се срещнем на друго място, или в дома им и т.н. Всъщност, по-лошо е да се държиш и накрая да се стигне до там, че да се налага системна терапия в продължение на много месеци в кабинета, че дори и в клиника. Смятам, че всеки трябва да се погрижи за здравето си. Да не се притеснява от факта на какъв специалист ще отиде. Важното е да отиде навреме. А и в нашите кабинети лекарската тайна е абсолютно задължителна. Но съм забелязала, че те не се притесняват толкова, че някой ще разбере за проблема им, колкото да не ги видят пред кабинета ми.
Имам и пациенти - младежи, ученици, чийто родители дори не знаят, че техните деца посещават психиатър. Но във всяка възраст има хора, които се притесняват да идват в кабинета. Може би най-притеснени са поколенията между 40-60 г. Възрастните не се притесняват. А при децата винаги правим връзка и с родителите.
- На каква възраст са най-младите Ви пациенти?
- Между 9-10 г., като депресиите най-често са при юношите между 14-18 г.
- Как бихте коментирали зачестилата употреба на енергийни напитки и хапчета за тонус?
- Всичко, което се рекламира е с цел печалба. Младите, особено тези с понижено самочувствие, при които има и някакъв проблем в семейството, най-често компенсират по този начин. Оттам и повишената употреба на алкохол. А много психични състояния се отключват именно със започване на употреба на алкохол. За съжаление, напоследък се увеличават злоупотребите с алкохол сред млади жени между 20-30 г., които накрая попадат при мен. Вероятно са започнали с пиенето в юношеска възраст, защото при вътрешно напрежение, алкохолът временно го тушира. Същото действие имат и диазепама, ксанакса, лексотана и т.н.
- А как си обяснявате агресията сред подрастващите?
- До голяма степен тя се дължи и на неправилно хранене. Установено е, че консервантите в много от храните, провокират агресия при децата. На следващо място се нареждат компютърните игри. Наскоро бяха изнесени официални данни, че тези игри не обогатяват децата, нито ги правят по-умни, напротив - получава се един застой. А най-важното, от което имат нужда децата е постоянния контакт с родителите. И колкото и да са заети, всичките им ангажименти трябва да останат на заден план в името на децата.
- Напоследък, най-често общуваме помежду си в интернет, какви рискове крият контактите в мрежата?
- Някои се разтоварват чрез общуването в интернет, но други се натоварват, тъй като създават неподходящи връзки. Много често има разочарования, тъй като личностите отсреща не са това, за което се представят. Младите хора стигат до нас не само заради разочарованието, но и защото се чувстват измамени. И започват едни вегетативни усещания - изпотяване, сърцебиене, безпокойство, нарушения в съня, стягане в сърдечната област... И човек започва да мисли, че има проблем със сърцето. А трябва просто да проведе консултация с психиатър, която може да е само една, ако се потърси помощ навреме, защото лечението на депресивните състояния продължава между 6 и 9 месеца най-малко. Страшното идва, когато се появят суицидните мисли и започнат да се правят опити за самоубийство.
- Има ли увеличение на броя на самоубийствата в областта през последните години?
- Аз съм член и на комисията по психично здраве към районния център по здравеопазване и имам поглед върху нещата. Има увеличение на случаите и то на сериозните, но това завишение не е фрапиращо.
- Преди време Трявна оглавяваше черната статистика по брой самоубийства в областта...
- Да, преди време наистина имаше сериозни случаи, но през тази година, поне в моя район, статистиката не сочи те да са се увеличили.
- Значи все пак има такива случаи на територията на общината?
- Всяка година има такива случаи, но в сравнение с други години - няма увеличение. По-важно е да се знае, че семейството и приятелите могат да предотвратят подобна трагедия като обръщат повече внимание на поведението, реакциите, дори думите на своя близък и навреме го насочат към специалист, тъй като единствено психиатърът би могъл да разбере доколко сериозни са намеренията му за самоубийство. А и щом подобна мисъл вече е минала през ума на даден човек, това в никакъв случай не бива да се подценява.
- На финала на нашия разговор, какъв съвет бихте дали на тревненци, за да не стигат до кабинета на психиатъра?
- Да живеят близо до природата. Да се движат повече. Да контактуват помежду си. Да не обръщат внимание на дребните неща, защото идва лошо, но отминава, идва хубаво, но и то отминава - такъв е животът. Нека се опитват да пускат разума напред, емоцията да върви след него. И да не се притесняват да търсят помощ при психиатър, ако им се наложи.
Въпросите зададе
Галина ИВАНОВА