Словесните ни пътеки са обрасли с чуждици.
... А в гората от думи има най-много бракониери.
И пороят от думи може да те завлече в калта.
Епиграмата – извънбрачното дете на поезията.
Стигна високо литературно ниво! Бая вода са му подлели.
Майстор на перото! Оскуба толкова спонсори!
Каква духовна суша! Молим се за капка възпитание.
Ако знаехме какво си мислим един за друг, образованието ни би се свело до думата „майка”.
За какво ни е Министерство на културата? Дай на народа две ракии и... театрото е готово.
„Изкуството иска жертви!” Заклаха агне за творческия му юбилей.
В културата ни такава духовна нищета шета, та взе, че натика духовно богатите в нишата.
Има нещо подозрително в думата култура. Ами да! Съчетава две думи: култ и урааа.
Смисълът на живота е докато творим, но вземем ли само да торим, животът е загубил смисъл.
И литературните течения могат да те завлекат на майната ти.
Селскостопанските култури буренът ги превзе, културата ни – също.
Човекът най-лесно научава това, което на нищо не го учи.
Най-голяма акустика се постига, когато салонът е пълен с празни глави.
Веселин ЗИДАРОВ