Поредната атрактивна изложба от тематичната поредица „Пороците” на горнооряховския исторически музей с изкусителното заглавие: „Захар, кафе&сие” бе открита в края на изминалата седмица в Райкова къща. Повечето от експонатите са от последните десетилетия на 19 в. и началото на 20 в., но има и такива от по-ново време. Предишните две експозиции от същата поредица - „Алкохол и амбалаж” и „Енфие&Тютюн&сие” гостуваха в Трявна в предходните две години. И този път за откриването на нестандартната изложба пристигна директорът на историческия музей в Горна Оряховица н.с. д-р Иван Бъчваров. Трявна е 23-та спирка по пътя на експозицията, за чието откриване гостите бяха предвидили и тематична почерпка от най-новата продукция на емблематичните „Захарни заводи”.
„Колкото и странно да звучи, захарта и кафето са едни от човешките пороци - сподели д-р Бъчваров часове преди откриването. - Преди да се утвърди в ежедневието на българина, захарта се е ползвала по-скоро като лекарство. Заедно с развитието и усъвършенстването на технологиите за добив на захар се появяват и нейните производни, оформят се много нови клонове в индустрията, свързани с производството на бонбони, шоколади и други сладки артикули. Тревненци също обичали захарта. Доказателство за това откриваме в книгата „В България и Румелия. Пътепис” на френския пътешественик Емен Кейе, който бил главен финансист и таен съветник на българския княз Александър І през 1881-1884 г. Той идва в Трявна през 1884 г. и ето какво отбелязва: „...малкото сестриче ме забеляза, невинно сресана и облечена в красива черна рокля, тя се приближи, повдигна устни, за да получи бучка захар - упражнение, което тренирахме вчера и от което тя беше запазила хубави спомени”... Възрастните също си падали по небет шекера, който се използвал по-скоро за лекарство, но си подслаждали и ракията с него. Затова в почти всяка продавница продавали захар, а постепенно дошла и ерата на шоколадите, бонбоните, карамелите, локума, който е типично азиатско изобретение. А знаем, че локумът е един от символите на Горна Оряховица, тъй като имало 12 работилници за производство на локум и първите златни медали, с които се окичили нашите местни производители били точно заради локума, който произвеждали.
Втората насока в изложбата е кафето и чаят - другите два артикула, които давали ориенталския привкус на някогашна предосвобожденска и следосвобожденска България. Кафето било много по-широко застъпено от чая. Парадоксът е, че днес, 130 години след разпадането на Османската империя турците не пият кафе или поне не толкова...
Освен историята на развитието на тези пороци, в изложбата показваме и развитието на една индустрия за опаковки, чиято цел е не само да направи по-привлекателен продукта, който се произвежда, но и да го направи продаваем на всяка цена. Затова днес показваме и голямо разнообразие от кутии за чай, кафе, шоколад, шоколадови бонбони, дражета, тахан халва, локум и т.н., както и много нови неща, събрани през последните години. И това е така, защото изложбата има тенденциозно, събирателско отношение и винаги запазваме по някой сладък спомен от града, в който гостуваме”.
Експозицията ще остане в Трявна в продължение на два месеца.
Галина ИВАНОВА
На снимката: Директорът на Горнооряховския исторически музей показва един от експонатите в изложбата - мелничка за кафе от началото на 20 в.