В последните броеве на в. „Тревненска седмица” се появиха два материала, разглеждащи възникването на църквата „Св. Архангел Михаил” като манастирска църква в края на XII в. За ктитори се посочени първите Асеневци – възстановителите на българската държавност, а поводът – техните победи над византийците през 1186-1187 г. В основата си авторите и на двата материала Катя Николова и Румяна Иванова, излагат гореспоменатото становище, като се опират на една статия на Христо Темелски, и споделят хипотезата, че манастирската църква се е превърнала в ядро, около което, по-късно, в периода 1565-1580 г., възниква селището Трявна. Държа да подчертая, че всички приведени от авторите на материалите аргументи, нямат историческа стойност, защото не се подкрепят извори – писмени и археологически. Въпросът за раждането на Трявна като населено място, и значението на църквата „Св.Архангел Михаил” в структурата на селището, подробно съм го разгледал в статията си „Възникването на Трявна. Исторически и археологически реалии”, публикувана в т. 1 на Известия на Специализиран музей - Трявна. Коректността към историческата истина ме подтиква да изложа в следващите редове най-съществените изводи от моето изследване.
Раждането на Трявна е процес, които отразява новите селищни тенденции, резултат на друга обществена и икономическа система, наложена от османците на Балканите. В тази обществена структура събирането на данъци и изпълняването на различни задължения и повинности, са от съществено значение, защото чрез тях се крепи мощта османската държава – военно-ленната система. Районът на днешния град е заселен от българи, напуснали крепостите в Предбалкана – те са принудени на това, и за да оцелеят, и за да изхранват семействата си, се е наложило да бъдат вписани в османската обществена система. От техните среди се появяват дервентджиите – население, освободено от някои данъци, с основно задължение да охранява Тревненския проход. Причини за възникването на селището са прохода и пътя, които дават поминък на това, първоначално малобройно българско население, и гарантират известна сигурност, спокойствие и продължаване на живота. Много по-късно, когато населеното място се разраства, духовните нужди на хората са породили нуждата от енорийски храм. За тази първа църква на тревненци знаем от летописа на поп Йовчо – тя е била малка, еднокорабна постройка, чието изграждане можем да отнесем през XVII в. Днешната църква „Св. Архангел Михаил” в този си вид е изградена през 1819 г. след опожаряването на първата тревненска черква от кърджалиите през 1798 г. Държа да подчертая, че ако на нейното място преди е имало манастир, и то царски, това със сигурност, щеше да бъде отразено в надписи или официални грамоти от Второто царство, каквито всъщност, няма. Да не говорим, че в изграждането на манастирите от XIII-XIV в., се наблюдава придържане към определени принципи, като доминиране на манастира над околността, вписването му в скали и карстови разломи на реки (прочутите царски манастири при с. Иваново, Русенско), разполагане на единични килии и скитове, свързани с исихазма като религиозно-философска доктрина и Лаврата, като начин на монашеска организация, все признаци, които на мястото на тревненската църква не се открити по археологически път и липсват.
Венелин БАРАКОВ
уредник в Специализиран музей – Трявна