Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение

2017 година

НАГРАДИ

ПЪРВА НАГРАДА – НЕ СЕ ПРИСЪЖДА

ВТОРА НАГРАДА

Йордан Пеев

Отговор на писмото на Левски

до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари

Василе,

писал си ми тази нощ,

че призори отново ще те бесят,

че свободата ни не струва грош

и е напразна Ботевата песен

от туй, което днеска си видял

в отечеството ни осиротяло,

където идеала тъне в кал,

и е безродно всякое начало.

Написал си ми също в този лист

как за пари тук всичко се продава

и друг Васил, прекръстил се Азис,

е идол на пияната държава.

Как днес Човекът не открива път

и как опрял до кокала е ножът.

Как вместо чужди, свои го дерат

и свалят не една, а седем кожи!

В очите на децата си съзрял

как алчния  в злощастната родина

прогони техните, без капка жал,

с години да се блъскат по чужбина.

Усетил си на старците страха

как сам сами замръкват по селата

и как треперят нощем , и не спят,

че някой зъл ги дебне зад вратата.

Открих следи в писмото от сълзи

и четири въпросителни накрая,

но някак си привикнал на лъжи,

какво да ти отвърна днес,  не зная…

Ех , Дяконе, чуй :

още е висок

и син като коприна небосвода

от твоя лъвски и чутовен скок,

направил ме завинаги свободен.

А ти,  не бързай да увисваш пак!

Смъртта за никой не е повторима,

но туй писмо от теб до мен е знак,

че даже да си мъртъв – все те има!

ВТОРА НАГРАДА

ИвЪ &  ПетровЪ

 (Иван Тенев и Александър Петров)

Е Л А !

Ако мога за миг да изтрия,

всеки спомен, от който боли...

Ако мога за миг да се скрия,

от дъжда... Който тихо ръми –

под една звезда във небето,

или някой балкон във града...

Ще прошепна твоето име...

Ще ти кажа...

Ела...

Ако мога в едно огледало,

да открия един силует...

Ако краят е ново начало…

Eднопосочен билет…

Ще затворя очи в тишината

и във дългият миг самота

ще прошепна твоето име...

Ще ти кажа...

Ела...

По безкрайните улици бавно

се стопявам незнайно къде...

Под неонови лампи е синьо

и е тъжно всяко лице...

Виждам своите стъпки по пътя...

И една бледо-жълта луна...

Не заспивай... Едва полунощ е...

Не заспивай...

Ела...

ТРЕТА НАГРАДА

Иван Вълев

Чистилище

„Когато умреш

няма да идеш в Ада,

заради всичко това,

което не направи“ –

казва старата циганка

с вечно димяща цигара,

седнала там, където изхвърлят

рибешките глави от пазара –

„няма да идеш в Ада,

а ще идеш на кино

и ще гледаш целия си живот

безброй много пъти

от начало до край,

докато разбереш,

че режисьорът всъщност

не ти е виновен“.

ТРЕТА НАГРАДА

Георги Николов

Метафора, голяма колкото рибата

от “Старецът и морето”

Дори да уловиш толкова голяма метафора

като рибата от „Старецът и морето”,

критиците-акули, разбиращи от маринистика

и мариноване на метафората, 

ще я оглозгат до дума.

Както ще направят и другите рибари-поети,

упражняващи поетически туризъм в морето.

Въпреки че за да я уловиш,

си заложил за стръв сърцето си,

нищо няма да остане

от твоята метафора,

голяма колкото рибата в ”Старецът и морето”,

дори хрилете й – затихнала хармоника,

дори зрънце от хайвера й,

ни и перка – ветрило на сирена.

Но все пак можеш да се завърнеш от дрейфа в поезията

с един празен рапан,

който старецът е използвал като слухов апарат,

за да чуе въздишката на морето.

И ще знаеш като Хемингуей

как може да се самоубиеш по римски

с риба-меч.

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

Карен Онник Бейлерян

Времето, което ни остава

Винаги красиво като в сън,

едни очи, една усмивка,

една прекрасна утрин

и времето, което ни остава …

Слънцето огрява нашето легло,

кожата ти пак блести,

а миглите ти спират капчица сълза,

която се е появила след смеха …

Как искам този миг да трае вечно!

да погаля твоята ръка

и да ти кажа, че това не свършва

за времето, което ни остава …

Как бих искал аз да имам време

да те докосна пак, да те целуна нежно,

да почувствам мириса на кожата ти

и да знам, че си с мене …

Една последна чаша вино,

един последен танц,

последен танц върху тръпнещото тяло,

последен поглед в твоята душа …

За времето, което ни остава –

безкрайно малък миг от нашата съдба,

аз искам да ти кажа само, че

любовта не свършва със смъртта …

Жури

Акад. Иван Радев - председател

Доц. Йордан Ефтимов

Вера Христова

Снежанка Алексиева

Веселин Зидаров