Отбелязваме годишнина от рождението на Христо Славейков

Автор: Юлияна Цанева

Днес отбелязваме годишнина от рождението на Христо Славейков – петото от децата на големия български поет, публицист, фолклорист и публицист Петко Славейков. Роден в гр. Трявна, неговият живот се свързва главно с политиката и обществената дейност като заема поста народен представител девет пъти и оглавява XIV Обикновено Народно събрание от 1908 година до 1910 година. Министър на правосъдието от 18 септември 1910 до 29 март 1911.

„Според част от историческите извори, проучвани във времето, рождената година на Христо Славейков е 1864, а според други се приема 1862 година.“ коментира г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ при Община Трявна, чиито материали за живота на Христо Славейков, днес, публикуваме по повод годишнината от неговото рождение.

ХРИСТО СЛАВЕЙКОВ

“Христо е роден в Трявна на 30 ноември (12 декември нов стил) 1862/1864 г. Той е петото от децата на Ирина и Петко. Израства като буен и палав младеж, най-големият палавник от синовете на Петко. Учи първо в Тревненското школо при Христо Даскалов и даскал Димитър Витанов. През 1875 г. заминава с братята си Рачо и Райко в гр. Николаев, Русия, където се установява в Южнославянския пансион на Тодор Минков. Тук той е съученик с Алеко Константинов. Завърнал се в България, работи като заместник – прокурор в Софийския окръжен съд /1881/, член е на Варненския окръжен съд, председател на окръжния съд в гр. Кюстендил /1884/.

През 1884 г. Христо е изпратен като стипендиант да учи инженерни науки във Франция. Заради несериозното му отношение към учението Петко Славейков прекратява стипендията на своя син и го връща в София. Христо завършва право в Швейцария на издръжката на по-големия си брат Иван. От 1891 г. се установява в гр. Кюстендил.

Христо Славейков е член на Демократическата партия и като такъв е депутат в продължение на 25 години. Председател е на ХIV обикновено народно събрание /1908 – 1910/, когато през 1908 г. е обявена независимостта на България. Христо Славейков е бил  и министър на правосъдието /1910 – 1911/. Сътрудничи в списания и вестници, пише и публикува стихотворения, фейлетони, политически статии. Превежда от руски и френски език.

Жени се за Милана – вдовица с едно дете, против волята на майка си. Кюстендилчани описват Милана като красива, горда жена с интелект. „Непреклонна бе Ирина – пише Екатерина Каравелова. Дошло до ушите й, че Христо, на служба в Кюстендил, щял да се жени за една вдовица със син. Без много приказки тя се стегна и замина за там, за да изрече своето „вето”. Той не я послуша. Ожени се за избраницата си, създаде дом. Милана му беше много добра другарка. Увеличи имотното му състояние, като умееше да ограничава широката разпиляност на Христо, който в много отношения най-много приличаше на баща си. Баба Славейковица остана до края на живота си непоколебима, непримирима.”

Христо и Милана имат шест деца: Вера, Пена, Надежда, Петко, Стоян и Люба. В Кюстендил Христо Славейков работи като съдия, председател на окръжния съд, адвокат.

Умира на 8 ноември 1935 г.”

Кольо Дабков

Обществената кариера на Христо Славейков продължава до смъртта му през ноември 1935 година. Той умира в Кюстендил, погребан е в кюстендилските гробища и остава навеки в града, с който е свързан в продължение на 40-50 години, разказва доц. д-р Ангел Джонев пред БТА – Кюстендил по повод днешната годишнина от рождението на Славейков.