146 години от избухване на Априлското въстание в Трявна

Автор: Юлияна Цанева

“…Малка е тая чета – около десетина души се събират под знамето развято от Симеон Цонев – Моната и пеят, повече за собствен кураж, “Не плачи, майко, не тъжи…”. Това е на 5 май (17 май), според изследователите. На другия ден, докато тръгнат за Ганьов хан, стават 90, но пристигат там 60 души, а на следващия ден са само 21. В боя на м. “Чукара” край Новата махала се сражават около 30 души, останалите до 120 са от околните села. Но колкото и малка да е тая дружинка, тя е вредила името Трявна в страниците за славната история на България – Априлското въстание в 1876 г., в жестоката, но необходима прелюдия към величавата симфония на Освободителната война.”  из историческите записки на поета, журналист, публицист и краевед Вера Христова за Тревненската Зографска чета и участието й в Априлското въстание.

146 години по-късно, днес, Трявна отново си спомни за славния подвиг на всички знайни и незнайни бойци, дали живота си в името на свободата и утвърдили националноосвободителното движение на България с избухването на Априлското въстание през 1876 година. Точно в 10:00 ч. бе отслужена панихида в двора на църквата “Св. Архангел Михаил” от отец Николай, отец Георги и отец Петър в памет на славно загиналите поборници и опълченци. Пред паметниците на Петър Балабанов, Васил Михалев, Цаню Захариев и Тотьо Брънеков бяха положени цветя от кметът на Община Трявна г-жа Силвия Кръстева и председателят на Общински съвет инж. Стефан Петров. Своята почит отдадоха също директорът на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна г-жа Юлия Нинова и служители на музея.

В знак на признателност и благодарност към делото и приноса на Тревненската Зографска чета и на всички опълченци, посветили живота си в името на Свободата на България, бяха положени цвета и пред Паметника на загиналите за свободата, обединението и независимостта на страната ни, Паметника на Петър Генчев, който заедно със своя брат също тръгва да се сражава под развятото знаме през пролетта на 1876 год. и пред паметния мемориал “Стена на храбростта” в Трявна, където са изписани имената на всички герои от тревненско, завинаги останали в славната история на България.