194 години от рождението на Петко Р. Славейков

Автор: Юлияна Цанева

Днес отбелязваме 194 години от рождението на Петко Рачов Славейков – един от най-видните български поети, публицисти и политици, допринесъл както за литературния живот у нас, така и за обществения. Любовта към знанието и жаждата за образование в онези времена го свързват трайно с корените му във възрожденския ни град Трявна и днес той е един от патроните на нашия град!

За живота, делото и трайния му принос близо два века по-късно, днес, ни разказва Ирина Димитрова – уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Нека си припомним.

Петко Рачов Славейков е роден в гр. Велико Търново на 17. ХІ 1827 г. Първоначалното си образование получава в родния си град, в Дряново, Свищов и др. Междувременно, страстта му към книгите допринася за неговото самообразоване, а запознанството му с „История Славянобългарская” доизгражда  светогледа и мисията в живота му. Учител в много български селища, между които Лясковец, Бяла, Елена, през 1849г. става  учител в Трявна, родното място на неговия баща. Тук, Славейков подготвя издаването на три книги: „Басненик”, „Смесна китка” и „Песнопойка”, които излизат по-късно през 1852г.  Навсякъде, където пребивава, той „не учителства, той размирява духовете…Неговата задача е да раздвижи младежта и да я хвърли в „жива борба“ с ония, на които българския народ е свикнал безропотно да се подчинява.“

 Във всички български краища той работи с мисъл и перо за народностното  пробуждане, за  националната  и черковна независимост на своя народ. От неговата непоколебима и последователна борба за отвоюване на църковен суверенитет в Специализирания музей в Трявна се съхранява черновата на  важното за Търновската епархия прошение с искане за църковна самостоятелност на българите от 1856 г.

Тук в нашия град,  Славейков създава своето семейство. През 1853 г. той се жени за щерката на чорбаджи Иван Райков  – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи.

 Целия си живот, Петко  Славейков отдава в грижа за своето Отечество. Така възпитава и децата си. Всички те получават добро образование за времето си, завършвайки престижни европейски университети. Всеки един от тях оставя трайна диря в съвременната българска история, култура, литература.

Славейков е изследовател на българските обичаи и народопсихология, фолклорист и събирач на българските наумотворения. Той е журналист. Издава редица вестници и списания. Под неговата ръка излизат първото детско списание: „Пчелица“, първото женско списание“ „Ружица“, както и  първият сатиричен вестник: „Гайда“., а редактирания от него вестник „Македония се  превръща в трибуна на неговата непокорна мисъл.  Издава и редактира общо 20 вестника и 4 списания. Петко Славейков е автор и на първата готварска книга, издадена в Цариград през 1870 г. 

Едно от най-големите му постижения участието му в  съставянето  на Търновската конституция от 1879 г. Петко Славейков е един от титаните на българската възрожденска мисъл. Неговото слово, ум и дейност са белязали голяма част от новата ни българска история, а всеотдайността и последователността в убежденията си, в името на народа ни са актуални за всички дни от миналото и съвремието ни.

Освен в Специализирания музей в Трявна, паметта на Петко Славейков е свързана още и с музеи в София и родния му град Велико Търново. В чест на българския поет, публицист и политик е издигнат монументален паметник в Трявна и Средното училище в града – СУ “Петко Р. Славейков” носи гордо неговото име.