Отличени творби в националния конкурс за Славейкова награда

Приключи традиционният Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, който Община Трявна организира в рамките на Славейковите празници. През тази година е присъдена престижната Славейкова награда, както и една втора и две трети награди.

Жури отличи творбите, чиито автори ще бъдат наградени на официална церемония на 12-ти юни от 17:00 ч. на площад “Капитан Дядо Никола”. Журито е в състав: Председател – проф. дн Николай Димитров – ръководител на катедра „Българска литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове проф. д-р Страшимир Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“ и Веселин Зидаров – писател.

След като се запозна с творбите, журито отличи следните творби:

Славейкова награда

Тишина

Отиват си хората. Кой – с крила, кой – пълзешком.

А небето расте все по-празно и все по-широко.

Боже, там ли си? – Тишина. Милиарди звезди

в торсионния мрак не успяват да свържат посоките…

И земята ми става все по-непозната на цвят –

шепа пръснати къщи, кози като гугли на млечници,

сухи извори с тапи от леденожълт листопад.

Във кварталната кръчма мирише на вечно завръщане.

На Архангеловден оределите верни жени

стъкват житни подавки със цвят на ръждиви семафори.

А ноември  раздава прочутите свои слани

в необятния гробищен двор като ангелски нафори.

Боже Господи, колко умееш добре да мълчиш!

Все по-трудно познавам ръждивия знак на оградите…

И адресът ми все се измества по хребета риж

по-нагоре към зрялото слънце, по-близо до дядо ми,

по-дълбоко до баба, по-скоро до Млечния път,

откъдето ще дойдат, един ден ще дойдат децата ми…

A звездите над мен милиарди посоки ловят,

без да могат да хванат една милиардна от цялата

тишина.

Петя Цонева

гр. Габрово

Втора награда

Мама копае залеза

Мама копае залеза,

а по тънките й рамена

е полепнала басмяната й антерия

в смолистите й плитки

къкри пъдпъдъчено  пладне,

тютюневото лято с тънки пръсти

рисува по лицето й нега,

във скута й оманова тишина.

Мама копае залеза,

а по чуки еркичите люлеят

ясен звън от хлопки,

смугла циганка с божур в косите

бие среднощното дайре,

художникът багри

със въглен вечерта,

а мама кърти

от мотиката пръстта,

както се кърти тръпчивия спомен,

мама копае  залеза

във шепите й дъх от лято

от  бели маргарити  и земя,

мама копае  уморена

а в басмяната  й антерия

капят капки мараня

от срязаната връв на залеза,

и аз боровинково димя.

Асан  Хаджипехливанов

гр. Плевен

Трета награда

писарят на душата

баба беше охлювът в къщата

дядо – махалото на стенния часовник

мама беше прозорецът който не се затваряше докрай

татко – испанският стил на китарата

аз бях в тази къща

с господар котарак и безбройни васали на двора

и не бях

щом се вкопчвах в него и тайно се измъквахме през прозореца-майка

скитахме по дългите мигли на порасналите за нощта улици

без помен от дневните детски приключения

дълго бях и не бях в тази къща

докато някой залости прозореца

между мен и котака

а аз не да успях разбия стената

аз съм охлювът в къщата…

Нели Добринова

гр. София

Трета награда

„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.”

                                                                                                                                             Камю

*

разрязвам денонощието

на лесно преглъщащи се хапки

подчинявам тялото

обличам го в подходящи дрехи

целувам кучето по носа

слушам енергична музика

дишам

дишам

дълбокото дишане успокоява пулса

сърцето ми иска да си тръгне

набутвам го обратно в тялото

обличам го в подходящи мисли

целувам болката по носа

слушам пулсирането на кръвта

дишам

дишам

дълбокото дишане приспива нервите

завива ги с меко синьо одеяло

спира музиката на спомените

и огъва сърцето

в подходяща

лесно смилаема форма

за умиране

Ана Цанкова

гр. София

През тази година също се състоя гласуване за награда на публиката. Творбата, класирана на първо място с 446 гласа, е стихотворението “Думите” с автор Николинка Чобанова:

Награда на публиката

ДУМИТЕ

Вървя любопитна по неведоми друми,

ту плаха, ту смела, ту с ум, неразумна,

на рамо понесла стотици, хиляди думи –

дом и светилник в нощта ми безлунна.

Те на мека постеля присядат до мене,

те на твърдия одър са завивка от пух,

те будуват, когато снагата ми дреме

и пробуждат с любов уморения дух.

Те са топла напитка в зимното утро,

нежната ласка на ръка милосърдна,

акт на надежда във времето смутно,

хлябът насъщен на трапеза оскъдна.

Те притихват смутени след всяка обида,

а се леят свободно върху лист от хартия,

на ята танцуват и пеят, летят до насита

и завихрят ме в свойта вълшебна магия.

Те напират след вълнуващо чувство

и роят се, роят се, жужат в тишината,

покорени редят се в строфи изкусно.

Те са ми звезден прашец в тъмнината.

Николинка Чобанова

с. Козарско, общ. Брацигово

Архив