Честит национален празник! Навършват се 143 години от Освобождението на страната ни от османско робство. На 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март поставя началото на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари 1879 г. Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Датата е обявена за национален празник на България, с указ на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г.
Избраната дата маркира едно събитие от нашата история с особена важност, което извън историческата си конктретност има значение за формирането ни като общност. Българският народ оказва по много начини огромна помощ за крайната победа. Българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка (наричан български Термопили) в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната.
Както и за всички българи главното участие на тревненци в тази война се изразява със записването в Опълчението и с помощта оказвана по време на военните действия. От Трявна и Тревненско в Опълчението участват 216 души. Освен като опълченци тревненци участват и като офицери, най-прославените от които са кап. Райчо Николов, подпоручик Илия Шиваров, Никола Бонев. Рачо Славейков от началото на войната е преводач при ген. Скобелев. Не може да не се спомене за разностранната и огромна дейност на П.Р.Славейков, който по това време е в Трявна. Особено активен е при събирането на сведения за разположението на османските войски, при съставянето на скици-карти и като водач. Неговото мото на една от картите Балканът вред може дасе мине е в противовес с мнението на чуждестранните консултанти на османското командване, че Балканът зиме е непроходим. Цялата си дейност П. Р. Славейков реализира с помощта на местното население, което познава планината много добре. Свободата на Трявна идва на Петровден - 12 юли 1977 г.
При подготовката и провеждането на зимното преминаване на Старопланинските проходи Трявна влиза във военните бюлетини, а оттам и във военната история трайно и завинаги. За преминаването на Централна Стара планина са предвидени две колони, за да се осъществи стратегическият обход на Шипченската турска позиция и да се разчисти пътят на руската армия към Одрин и Цариград. Дясната колона, под командването на ген. Скобелев трябва да премине през Химитлийската пътека и тя успява, водена от П. Р. Славейков. Лявата колона, командвана от ген.Святополк Мирски, трябва да премине Тревненския проход и да срещне дясната, за да атакуват заедно от юг турските части, отбраняващи Шипка. Преходът започва на 5 януари сутринта и завършва на 7-ми януари вечерта. За две и половина денонощия колоната трябва да измине 55 км., като най-трудната част е от м. Кръстец до с. Селци. Този път трябва да се премине при изключително трудни, сурови зимни условия - дълбок сняг и голям студ. В помощ на руските войници идва местното население. На 5 януари в 4 ч. сутринта, повече от 2000 тревненци тръгват с авангарда на колоната. Въоръжени с дървени лопати те разчистват пътя от снежните преспи в разстояние на 41 км. до с. Селци. По време на прехода се налага 4-фунтовата батарея да бъде изоставена. На 7 януари навреме и успешно завършва преходът през Тревненския проход, завзето е с.Мъглиж. Това осигурява успеха на следващите събития, които довеждат до победата при Шейново, след което пътят към Цариград е открит.
Вяра Белева, екскурзовод
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство Трявна



Новото в портала |
|
Топ оферти |
|
Архив на новините