Всеки ден я съзерцавам от балкона, докато пия кафе или се рея нанякъде. Стои, като древна кръпка сред заобикалящата я действителност. И въпреки, че отдавна е загубила някогашния си блясък, все още изглежда достолепна и горда на фона на по-младите си "посестрими". А най-любима ми е тази вратичка към нищото. Вероятно е имала и малка тераска, а може би... не. Колко ли забързани минувачи е посрещала и изпращала, колко ли времена е сменила... Няколко са къщите от подобен тип в Трявна, вероятно, от началото на 20 в., и всичките са ми много любими, защото помнят една по-друга, въздигаща се и духовна Трявна...

Галина Иванова