Интересни и любопитни събития навързват нишките на историята на известния и знатен род Българови от Сопот. През годините неговите потомци преплитат съдбите си с някои от най-значимите събития и личности в българската история. Поне така твърди родовата хроника. По майчина линия, потомък на този знатен род е и Бащата на тревненското машиностроене Борис Павлов, както и първата и единствена голяма любов на Тодор Каблешков – Мария Българова, която според някои изследователи на Вазовото творчество, е и „главният прототип“ на Рада Госпожина от „Под игото“. А бабата на Борис Павлов – Лала, най-голямата от сестрите Българови, поне по спомените на нейните наследници, участва в ушиването на въстаническото знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание, заедно с Райна Попгеоргиева. До колко достоверността на тези факти, цитирани от наследниците, отговаря на истината не мога да установя, защото не това е предметът на сегашните ми проучвания. Ще си позволя обаче, да ви запозная накратко с интригуващата история на сестрите Лала и Мария Българови, описана в записките на наследниците им, както и с допълнителни факти и обстоятелства, които открих в различни публикации в интернет. Забелязах и известни разминавания в някои от сведенията, но мисля, че в същината си, историята е прелюбопитна и интригуваща, и си заслужава да бъде разказана...

Както вече споменах, бабата на Борис Павлов - Лала, произхожда от големия свободолюбив, родолюбив, ученолюбив и знатен род на Бочо Българов от Сопот. За времето си той е състоятелен човек. Занимава се с търговия, има и розоварна. Къщата му в Сопот е в съседство с тази на Вазовия баща - Минчо. Според някои сведения, родът Българови е „свързан“ с този на големия ни писател и поет Иван Вазов. Дядо Бочо и съпругата му Ана имат трима синове и пет дъщери. Първата им рожба е Лала, която, като най-голяма, поема нелекия кръст по отглеждането на братята и сестрите си. По тази причина остава с основно образование. Четирите й сестри, обаче, получават образованието си в първия девически пансион в София, чийто директор и възпитател е съпругата на видния за времето си политик, държавник и министър д-р Никола Генадиев. След завършването на пансионата, Мария Българова (1853 г.) е назначена за учителка в Копривщица. По сведения на други източници, лелята на Мария - монахиня Евгения, я взема при себе си, за да й даде добро образование. По-същественото е, че именно в Копривщица Мария свързва, макар и за кратко, съдбата си с тази на автора на „Кървавото писмо“ Тодор Каблешков. По това време той непрестанно обикаля селищата в Средногорието, Стара планина и полите на Родопите, за да запали искрата на свободата в сърцата на по-будните хора. Все по-често посещава и Копривщенското училище, където се запознава с младите учителки Мария Българова и Евлампия Векилова. Той им поверява тайната за подготовката на въстанието и им възлага да ушият знамето на Копривщенския революционен комитет, като за целта доставя на Мария зелено сукно и сърма. Тя ги предава на сестра си Лала, която е шивачка и ушива знамето с избродираните на него лъв и думите: „Свобода или смърт“. Според вексилолога полк. о.з. Иван Стефанов Иванов, а и според официалните сведения, главното знаме на Копривщенския революционен комитет изработва Евлампия Векилова. Ученичка на Найден Геров, тя посвещава живота се на Православната църква като калугерка в Сопотския манастир. Талантлива везбарка. Главното знаме е направено от зелен копринен плат, на който е извезан изправен, коронован и въоръжен лъв, тъпчещ турския флаг. Отгоре на лъва е поставен девизът "Свобода или смърт". Скицата на символите на знамето прави самоукият художник Христо Келчев. При обявяване на въстанието Главното знаме не е довършено. Започва да се вее над щаба заедно с няколко от малките знамена. Други от тях се развели на отбранителните позиции около градеца. Възможно е, Лала Българова да е ушила и извезала някое от тях. Но да се върнем на историята на Мария Българова, чиято дълбока вяра в народното дело я сближава още повече с Каблешков, в чието сърце пламва първата и последна му любов. Не след дълго Мария заминава да учителства в Габрово, а по-късно отново се връща като учителка в Сопот, където става секретар на женското дружество, а негов председател е майката на Иван Вазов – Съба. При завръщането на Мария в Сопот, Каблешков й подарява портрета си и една малка ножичка с думите: „Давам ликът си, за да ти напомня по-често за мен, а ножичката ще ти потрябва, ако се наложи да ушиеш друго знаме или да срежеш вените си, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце“. По-късно, при една среща, той й подарява годежен пръстен и златен часовник с ланец…

Събитията, които следват по-късно са общоизвестни, затова ще се спра само на последния месец от живота на революционера. На 8 май 1876 г. Каблешков е заловен близо до грънчарските колиби над Троян. От четата му са оцелели едва четирима души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама от бунтовниците са убити на място. Каблешков е заловен, а Найден Попстоянов - ранен в ръката и също пленен. Убитите са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. От Търново на път за Пловдив, Каблешков е болен и не може да стои на краката си. Спират да пренощуват в Габровския конак. Революционерът е известен на габровския паша с работата си в железницата и образованието си и той решава да го затвори при караула, а другите задържани праща в затвора. Чаушинът се смилява от болестта му и заповядва да развържат ръцете му. Знаейки какво го чака в Пловдивския затвор, Каблешков отново изпреварва събитията - през нощта става и с един от пистолетите на заптиите се прострелва в гърдите. Умира на 16 юни, едва 25-годишен. На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва от Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. А една девойка от Габровското училище засажда на гроба му здравец. Тя е неговата годеница Мария Българова…

След Освобождението, Мария се омъжва за Богдан Бракалов - буден момък, участвал като опълченец в боевете при Стара Загора. Двамата имат девет деца. Тя не прекъсва и близките си отношения с майката на Тодор Каблешков. Нещо повече, признава на бъдещия си мъж, че е била годеница на революционера, споменът за когото „не ще я напусне скоро“ и дори кръщава най-малкия си син Тодор, в памет на погубената си голяма любов. Съпругът й остава трогнат от съкровената изповед. По време на една от срещите си с майката на Каблешков, Мария й предава подареният й от Каблешков портрет. Тя си отива от този свят през 1919 година.

Колкото до сестра й Лала Българова, бабата на Борис Павлов – и нейната съдба е не по-малко интригуваща, но събитията, описани от наследниците й, в тази част от историята на рода, звучат доста противоречиво на фона на официалните исторически факти. Въпреки това, ще си позволя да ви ги разкажа, защото все пак са спомени, предавани от поколение на поколение, вероятно дописвани или пък не, но и те рисуват картината на тогавашната действителност. Лала Българова се омъжва в Сопот за Лило Ботьов, който има бакърджийница и дюкян за продажба на бакърени съдове. Тя е много близка приятелка с Райна Попгеоргиева, на която Бенковски възлага да ушие главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Имено тогава, тя се „отнася пак до Лала Българова, за да ушие знамето на Копривщенския комитет“. И двете с „Райна избродират знамето на Априлското въстание“. Тук дословно цитирам спомените на наследниците на рода Българови и се опитвам да уловя нишката на събитията, довели до тъй близкото приятелство на Лала Българова и Райна Княгиня. Този факт се споменава неколкократно в записките на наследниците на рода Българови, за да го сметнем за грешка. Може би, бабата на Борис Павлов участва в ушиването и везането на някое от другите знамена на въстанието? Или пък, както твърдят нейните наследници - „от скромност, а може би и от страх да не бъде издадена, остава в сянка“. След неуспеха на въстанието и залавянето на Райна Княгиня, може би, от най-добри чувства, за да не бъде замесена и издадена Лала, която била вече майка на две деца и вдовица, Райна поема цялата отговорност за ушиването на знамето. До края на живота си обаче, Лала Българова „все се вайка и обвинява Райна Попгеоргиева, че не се е погрижила да й отпуснат каква да е пенсия, както за ушиването на знамената, така и за активното й участие при ушиването на много от дрехите за въстаниците“. Една от причините, по думите на наследниците на Лала Българова, може би е тази, че след разгрома на Априлското въстание, „Княгинята“ си помислила, че близката й приятелка е загинала…

По време на разгрома на въстанието, жителите на Сопот бягат в горите на Средна гора и Стара планина. В група със съседи и близки семейства, бяга и Лала, заедно с двете си деца - Тана (Стефана) - майката на Борис Павлов, и Ботьо. Тогава на 10 и на 8 години. Без кой знае какви препятствия по пътя си, групата пристига в Тетевен. А връзката й с Райна Попгеоргиева е прекъсната завинаги. В Тетевен Лала, която е все още млада и хубава, се запознава с Марко Маринов – търговец, бакалин и бояджия. Той има хубава къща и едно дете. Познава и рода Българови. Двамата вдигнат сватба. Отглеждат заедно трите си деца. Дъщерята на Лала Българова – Тана, както й викат всички, още 16-годишна, се омъжва за съседа си Павел Маринов Хаджисемков, бащата на Борис Павлов. Той има голяма къща, гостилница, хотел и фурна, и е от заможен и знатен род. Неговата история също е доста интересна. Дядо му, хаджи Симеон, впоследствие наричан – Хаджисемков, е благодетелен и уважаван човек. Голямата му къща остава в наследство на сина му Марин, който е и активен член на Тетевенския революционен комитет. Заподозрян от турските власти е затварян и тормозен многократно, а след един побой, се разболява и умира твърде млад. Турците разбират, че в Тетевен има революционен комитет и решават да опожарят селището. Тогава дядо Симеон и други видни тетевенци заявяват, че отговарят с главите си, че в селото „комити няма“ и така градът бива спасен… След смъртта на Марин, го наследява синът му Павел Хаджисемков, който продължава работата и делата му до голямото наводнение през 1907 г., когато река Вит излиза от коритото си и отнася къщата, дюкяните и цялата покъщнина. Оцелява само една икона-плащеница „Разпятие“ с 12 картини към нея, донесена от дядо Симеон и съпругата му Ана от Божи гроб в Йерусалим. Стената, на която била окачена светинята, останала незасегната да стърчи над водата. По-късно, Тана Хаджисемкова я дарява на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна.

Така, след сполетялото ги огромно нещастие, Павел Хаджисемков търси прехрана за семейството си последователно в Орхание (дн. Ботевград), Червен бряг и най-после се установява, като надзирател в мина „Гръбчево“ над Плачковци. Семейството му живее в с. Радевци, а той работи в мините. Дядо Павел и баба Тана имат седем деца – четири дъщери и трима синове. Борис Павлов, най-големият от синовете, е роден на 15 февруари 1900 г. в Тетевен…

Оттук-нататък, следват доста интересни и трудни, на моменти, дори пагубни събития що се отнася до съдбата на Бащата на тревненското машиностроене. Част от неговата житейска съдба вече доби популярност покрай 90-годишнината от отварянето на първата механо-техническа работилница в Трявна, чийто собственик е той, а останалата, предстои да види бял свят в биографично издание. Тук се постарах да ви запозная с любопитни и малко познати факти, покрай неговия род, някои от които подлежат на сериозни изследвания с оглед на тяхната достоверност, но все пак са достигнали до нас през годините, благодарение на родовата памет. Останалото е в ръцете на изследователите и на най-мъдрия съдник – времето…

Подготви за печат Галина Иванова