149 години от обесването му. Като се замислим, в чисто исторически план, това е нищо! Само около два човешки живота. Следователно, ние като негови последователи, като хора отбелязващи всяка година това събитие, би трябвало да знаем всичко за него! Би трябвало да се интересуваме от всяка подробност от живота му, да знаем всяка негова стъпка, всяко негово действие, всяка негова дума! Нали така правят верните фенове и последователи на известните хора, на хората , които са наши кумири, които ни служат за пример, за еталон на ценности и поведение? Би трябвало!!! Но дали е така?

Уж се гордеем с него, възхищаваме му се, но познаваме ли го? Почти съм убеден, че огромната част от нас, дори не знаят рождената му дата, а де не говорим, че в цялото ни общество битува спор, кога точно е обесен – дали на 18-ти или на 19-ти февруари! Сещаме се за него само веднъж годишно и неминуемо, в навечерието на всяка такава годишнина се завъртат едни и същи спорове – пореден повод за разделение в и без това, разделеното ни общество!

Всъщност, какво значение има кога е роден и кога е умрял? Предаден ли е или не? Кой го е предал, как и защо? Всичко това е елементарна фактология, която по никакъв начин не ни разкрива истинския му образ, идеите му, делата му! Много по-важно е какво е направил той в периода между датите на раждането и смъртта си! Това трябва да знаем, от това трябва да се учим, това трябва да следваме!!! „ Дела трябват, а не думи!!!“! Той дори ни го е казал! Казал го е, но ние чуваме ли го, а и да го чуваме разбираме ли го? Май не!!!

Някой ще каже: „Е, да де, ама времената са били други, той се е борил за освобождението на България, а тя е била под робство!„

Добре, така е, но дали факта, че сега има една България на географската карата, означава, че тя е свободна в смисъла, който той е влагал? Не мисля!!! Не съм много сигурен, дали тази България, в която живеем в момента е точно неговият идеал за свободна държава! Едва ли тя е „чистата и свята република“, за която е мечтал!

Няма как държавата, в която управляват съвременните Иванчо Хаджипенчовци да се смята за някакъв постигнат идеал!

Кой е Иванчо Хаджипенчович ли? Ами, това е един от четиримата „българи“ подписали смъртната му присъда, а след Освобождението, направил завидна политическа кариера в новата България! Иванчо Хаджипенчович е и един от първите, който дарява средства за издигането на паметника му!

От такива индивиди той се е опитвал да предпази Отечеството ни, от тях и от техните господари!

Сегашните Иванчовци с нищо не са по-добри! Те са сред първите на честванията на годишнините от смъртта му, но ежечасно предават идеалите му, предават България!

За това казвам , че не е толкова важно да знаем и да отбелязваме едни дати, важно е да знаем, да помним и да разбираме направеното от него в периода между тези дати! Защото започнатото от него съвсем не е завършено и отговорността да бъде завършено ляга върху нас – неговите потомци! От това дали го разбираме, пък зависи дали ще сме негови последователи или просто отбелязващи годишнини!

А кой всъщност е той? За кого говорих през цялото време? Ами да, говорих за Левски, но говорех и за Ботев, за Ангел Кънчев, за Георги Раковски, за Бенковски, за Волов, за Панаьот Хитов, за Стефан Караджа и Хаджи Димитър! Говорех за генерал Колев, за генерал Вазов, говорех за Гоце Делчев и Тодор Александров и за всички други, които пренесоха пред олтара на Отечеството животите си! Сега е наш ред да поемем тяхното дело и най-после да го докараме до край! Сега е наш ред да се борим за тази България, която те виждаха в мечтите си – силна, единна, справедлива и независима! За целта, обаче, първото, което трябва да направим е да знаем, да знаем истината, а не да слушаме какво ни говорят Иванчовците!

НАРОДЕ ????

Константин Малчев – уредник

СМРЗИ Трявна