Малка е тая чета – около десетина души се събират под знамето развято от Симеон Цонев – Моната и пеят, повече за собствен кураж, “Не плачи, майко, не тъжи…”. Това е на 5 май (17 май), според изследователите. На другия ден, докато тръгнат за Ганьов хан, стават 90, но пристигат там 60 души, а на следващия ден са само 21. В боя на м. “Чукара” край Новата махала се сражават около 30 души, останалите до 120 са от околните села.
Но колкото и малка да е тая дружинка, тя е вредила името Трявна в страниците за славната история на България – Априлското въстание в 1876 г., в жестоката, но необходима прелюдия към величавата симфония на Освободителната война.
Не можем да отминем факта, че има нещо феноменално в тая малка четица. И то не е в броя на хората, а в тяхното занятие – повечето от тях са зографи.
В една справка за занаятите в Тревненско през Възраждането, са изброени 50 вида занаяти. В очерталото се профилиране на отделни райони, т.е. специализация в определен вид стопанска дейност, Габрово например се е прочуло със железарството си, Сливен и Котел – с абаджийство, Карлово и други селища – с гайтанджийство, а Трявна е на първо място с казаслък, зографството е наред с марангозлъка („История на България”, т. 6, С.; 1987 г. с. 49 и 52). А не трябва да забравяме, че по това време Трявна е един от центровете на копринарството у нас.
Тогава защо точно зографите?
Както знаем, зографите са хора кротки, смирени, дълбоко вярващи с искрен респект към Бога и църквата, априори благочестиви, за да могат да рисуват божествените образи. И може би тъкмо затова, те са намерили свой път за реализация на художествените си и социални идеали. По такъв начин те остават верни на художествените си принципи и нравствени норми.
Какво е ставало в душите на тия хора, когато запасвали револвера под висящото над него кръстче? Те ли не знаят Божията заповед: „Не убивай!”. Те ли не са чували Христовата проповед: „Обичайте враговете си! Правете добро на този, който ви мрази!”. Бащата на Моната рисувал великолепната икона на светите братя Кирил и Методи точно десет години преди въстанието, а самият той, когото туберкулозата отнесла само две години след Освобождението, рисувал и светски картини и „Обесването на Левски”, и театрални декори, и сам играл в театър. Цаню Захариев рисувал в Лясковец, Арбанаси, Русе, Силистра, Троян... търсен, обичан, ценен. Петър Генчев – млад левент хубавец, както го описват, заедно с брат си, и двамата – зографи, синове на зограф, тръгват под знамето... Всички тия хора са могли да си седят в ателието, да набождат изводите, да потупват върху тях с торбичка от въглен липов прах, да позлатяват, да редят малинови устни до карминена наметка... но те избрали друго. Защо? „Грижата за хляба е моя материална грижа, но моята грижата за хляба на ближния е духовна грижа”. Може би тази мъдрост са прозрели без да са я формулирали. Защото те са хора на духа.
Трудно можем да приемем, че въстанието на тревненските зографи е започнало с бунт вътре в тях, с бунт срещу това, в което вярват. Или да предположим, че по някакви техни, непонятни за нас похвати, са могли да примирят Бога с барута. Струва ми се, че ако се опитаме да навлезем по-дълбоко в душевния строй на тези хора, ще започнем да разбираме, че те нито са турили Божието слово далеч от писъка на куршумите, нито са го примирили с пролятата кръв. Може да не са го изричали, но зографите, според мен, са прозрели, че красотата и любовта, чрез които те служат на Бога, са в същността на Свободата. Свободата е висшата красота и любов. Ето защо Цаню Захариев, който се е укривал около четиринадесет месеца след разгрома на въстанието, изповядва своето решение: „Да се простя със жена, деца, баща и майка, да нарамя тежкия кръст, като се заклех, че ще работя вярно за милото ни Отечество и пред никаква опасност не ще отстъпя...”.
Много пъти премислям какво ни е оставила тая малка четица, освен славното място на Трявна в историята, и пред мен се възправя все тоя „тежък кръст” на Цаню Захариев и все ми се струва, че трябва там да разпънем съвестите си, за да усетим болката на кървящото ни мило Отечество днес.
Вера ХРИСТОВА
Б.А. На снимката: Зографът Цаню Захариев (седнал) със сина си.