Здравей! Дете на думите, дете на чувствата! Думи на живота, живот на чувствата. Извор. Вулкан! Откъде си взела всичко това? И как успяваш да го вкараш в душите на читателите си?! Ако само знаеха какво има в тази малка книжка, какво преживяване ги чака тези, които я четат! Не им го пожелавам това стихийно, неочаквано емоционално натоварване, ако им е непознато перото на Екатерина Георгиева. Просто е разтърсващо! Чете се на един дъх, с прекъснато дишане… Удоволствието идва от умението да почувстваш силата на думите по неповторим начин, по който са подредени (по друг не става – опитах се!).
С мен е така. Но не всеки ще има възможност да го преживее, просто защото няма да поиска, няма да се наеме…
А накрая снимка: кротка, нежно усмихната, крехка жена. Измама! Къде е онази стихия от книжката?!...
Кате, живей дълго и пиши докрай! Не оставяй за после. То е като музиката – после дълго звучи…
С обич,
Недка КОВАЧЕВА