Само на около 30-на минути път с влак от Трявна се намира ж.п. гара Кръстец, откъдето започва нашето незабравимо „редакционно” преживяване сред прекрасната природа и живописните гледки на Тревненския балкан. Мястото е заредено с невероятна енергия, която те завладява още на перона. За секунди умората и напрежението от натоварения делник изчезват като с магическа пръчка. Въоръжени с фотоапарати и раници, с много настроение и очаквания, се отправяме по екопътеката към параклиса „Св. Иван Рилски”, заедно с нашия водач Христо Петров от Бъзовец.
Прохладната прегръдка на вековната букова гора около заслона на Царския кладенец, който ни посреща в началото на маршрута, е истинска наслада не само за тялото, но и за духа. Спираме за по чаша кафе край кладенеца и макар, че със сигурност може да останеш тук с часове, особено в приятна компания, се отправяме по пътечката, осеяна с дървени мостчета, стъпала и пейки към малкия парклис в гората. Сред бухналите корони на дърветата едвам различаваме металния кръст на върха на скалата, в която е „вграден” параклиса. Преданието гласи, че голямото шествие по пренасяне мощите на светеца от София за Търново през 1194 г., преминавайки през Южна България и Мъглижкия проход е достигнало до връх Кръстец, където процесията е била посрещната лично от цар Асен. Легендата гласи, че мощите са престояли седем дни в летния дворец на Асеневци, който се е намирал на върха, а след това шествието продължило за Търново, където костите били положени в построената за целта църква на хълма Трапезица. Пак според преданието, мястото носи името Кръстец заради многото кръстове на духовните лица, придружаващи шествието…
След кратката разходка из историята, народните предания и легендите, се спускаме покрай параклиса и след няколко минути пред очите ни се разкрива величествена гледка към Балкана. Панорамната тераса с дървени пейки и масички е истинско предизвикателство за фотолюбителите. Не ни се тръгва, но времето ни притиска, тъй като Бъзовец е все още далеч, а и там, определено, има какво да се види. С огромно нежелание се сбогуваме с приказната панорама и отново поемаме по пътечката през гората, устремени към нови емоционални предизвикателства. Потъваме в злака на дърветата, пронизан от парещите лъчи на слънцето, като че ли на светлинни години от задушаващата прегръдка на забързаното ежедневие. Унесени в приказки за отминали времена и събития, упоени от почти космическия магнетизъм на заобикалящата ни действителност, неусетно се озоваваме над параклиса „Света София, Вяра, Надежда и Любов” в село Бъзовец. Заслонът до параклиса, с детските люлки и пързалката, тежките дървени маси и огромното огнище, предразполагащи безкрайни веселби край огнището, са поредното изкушение по пътя към вр. Бъзовец и природния феномен „Стената”. След кратка почивка в дома на Христо и съпругата му Юлия, потегляме към едноименния връх под палещите лъчи на жаркото обедно слънце. С нас е и верния страж на фамилията - немската овчарка Алекс, който все още помни първото си име Ирник, дадено му от другия му стопанин - дядо Стоян. Пътеката към върха се вие през зелени горски дъбрави и ширнали се поляни, с дървени масички и пейки. Изкушаваме се да поседнем, завладени от красивата гледка, и отново усещаме познатото чувство на безтегловност, което изпълва ума и сърцето. Но… върхът зове. Най-после пристигаме горе и дълго се любуваме на далечните върхове, чийто имена откриваме на информационните табла около заслона. Оттам, нашият водач из дебрите на Тревненския балкан, ни повежда към „Стената”. Оставаме без дъх от поразителната гледка, която се разкрива пред очите ни. Невероятно красивата панорама на ширналия се пред очите ни Балкан, не подлежи на описание. Тя може единствено да се съпреживява и усеща. А за човек, който за първи път попада на това място, времето като че ли спира. И именно тогава настъпва мигът на истинското духовно пречистване и единение с природата. Мигът, в който всичко е вечност…
Опитваме се да уловим поне частица от магията на това завладяващо място през обектива на фотоапарата и с тъга поемаме по обратния път към селото, с едничката мисъл, че непременно ще се върнем отново и отново. В дома на прекрасните ни домакини, запретнал ръкави, дядо Стоян вече спряташе майсторски салати и мезета за ценители. Домакинята Юлка доизкусуряваше масата, а тараторът отдавна ни „чакаше” в хладилника. Изпълнени с емоции и енергия, въодушевени до изнемога от прелестите на Балкана, най-сетне се събираме около масата в очакване на прочутия домашен елексир на Христо, който той редовно и от сърце споделя, но само с приятели - божествената бъзовска крушова ракия… По-късно компанията се увеличава с още един запален фен - съпругата на дядо Стоян, Ванчето. И оттам-нататък, като заредиха едни наздравици, досущ като в приказките. Жалко, че трябваше да „гоним” вечерния влак, та се разминахме с онези приказни „три дена яли, пили и се веселили…”.
Като се замисля, че от тези вълшебни гледки и райски места ни делят само 30-на минути… ми звучи наистина абсурдно, че трудно намираме време да им се насладим докрай. Но, всъщност едва когато поне веднъж си се изкачил до там, осъзнаваш, че има време за всичко, и че има мигове, които побират вечността…
Галина ИВАНОВА