В последните няколко седмици у нас всичко е грип, ДАНС и пица, гарнирана с малко преход, покрай „промените”. От грипа, който този сезон грухти, а не кудкудяка - буквално ни се повръща. Вероятно и за това Дянков предложи постна пица, за да не сърди вегетарианците. Колкото до ДАНС, тях и „Филипс” не може да ги електрифицира, с всичките им осветени лица и доклади. Истината е обаче, че цялата тази „ала-бала” в стил „империята отвръща на удара”, изстреля в околоземна орбита същинските проблеми на електората, които потънаха в обществената говорилня, отдавна замязала на селски нужник.
Всъщност, на кого му пука за депутатските имунитети, за президентския импийчмънт, за секретните доклади, за котараците, кучетата и т.н. човешки твари с живописни прякори от местната флора и фауна… На политиците - със сигурност, но не и на народа. И как да е иначе, след като, както се пееше в един стар фолк хит - „за кокошка няма прошка, за милиони няма закони”. Пък и двадесет години все това правим. Слушаме и чакаме. Може би затова, който и управник да дойде на власт, първо гледа да си излее „мъката” в кошчето на народната душа, пък после - да ни оправи посвоему. А магарето, както знаем, носи толкова, колкото го натоварят. Защото, току решим, че сме стигнали дъното и вземе та се окаже, че има и още надолу. Вероятно и 500-те години „трудов стаж” при съседите си казват думата, защото колкото и да се „таралежим” по кръчмите, все стигаме до оная мъдра приказка за преклонената главица и сабята. Затова и откакто се помним - все сме в Сървайвър. Да се чудиш на Милошев, къде се пилее по Филипините. У нас не само гледките, но и типажите и сюжетите са в пъти по-колоритни. Колкото до наградата, обикновено се хващаме за гушите и за един пробит долар, камо ли за няколко хиляди лева. И как да е иначе, като живеем живот на заем в празната си потребителска кошница и кърпим мечти и надежди с извечното „светло бъдеще”, което все идва, ама утре. Очевадно на властта не й пука за делника заврян във вечния Параграф 22 на държавата, която услужливо помни откъде е тръгнала, но едва ли знае накъде се е запътила. Или поне така ни се струва на нас, обикновените хамстери с имунитета, дето никой не ни го иска. Затова ще продължаваме да си въртим ежедневието в клетката на битието, докато в строго определена цикличност на манежа се редуват нови артисти, наред с абонираните за властта добре омръзнали стари. Вярно, кьорфишеците са различни, но и този цирк май вече сме го гледали. Въпреки полицейщината и пиарлъкът на сегашните. Но, ако успеят да вкарат реда в държавата, ще им дъвчем и пицата. Поне в това ни бива.
Галина ИВАНОВА