Въпреки непрестанните напъни за природосъобразен начин на живот, който предполага висока степен на съобразяемост на човешката природа с чудото, което ни заобикаля в пространството, все още ни делят светлинни години от симбиозата и хармонията, които ще ни помирят със света извън нас и света в самите нас... Далеч съм от мисълта да играя ролята на някой митичен гуру или да прокламирам постулатите на рояците природозащитници в национален и световен мащаб, някои от които са по-фанатизирани и от последователите на Ислямска държава, макар и микро- и макро- целите им да се свиват до размерите на личното им облагодетелстване. И все пак, до колко сме искрени в мислите и делата си по адрес на Майката природа, ще разберат нашите потомци, техните потомци и т.н., ако, разбира се, прагът Й на търпимост е толкова висок...
Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 23 от 9 юли 2015 г. на в. „Тревненска седмица”