Че любов съществува е безспорно, но какви са нейните измерения е доста сложен и необятен въпрос. Според едни любовта е онова, което един мъж и една жена изпитват един към друг. За други любовта е чувството към самите тях. Според трети любов е стремежът към себедоказване, власт и трупане на пари. За детето любовта е майчината ласка, силната бащина прегръдка, любимата играчка и всичко онова, което го прави сигурно, щастливо и спокойно. Някои изпитват любов към определени вещи, снимки и дори спомени. Казват, че любовта е Бог и Бог е любов. Следователно любовта е винаги там, където я търсиш и ако наистина си готов за нея - тя ще те намери. Кой каквото и да казва обаче любовта е онова велико чувство, което те кара да „летиш” от щастие, да твориш, да работиш и да се развиваш, да се бориш, да дишаш, да мечтаеш, да вървиш напред, защото не забравяй - тя е навсякъде и сега може би те очаква зад ъгъла на улицата - кой знае!? Просто си отвори вратата, очите и сърцето.
Обичам те – душата ми гори,
Обичам те безкрайно и дълбоко.
Обичам огнените ти очи, когато ме поглеждаш отвисоко…
Обичам топлата ти длан и косъмчетата наболи по брадата…
Дали любов ще мога да ти дам или омразата е моята отплата?!
Дали от обич или от неволя сега съм с теб, но в сънищата с друг съм. Не ме съди за дръзкия копнеж – нали съм с теб - за прошка днес те моля…
Милена КОЛЕВА