80-годишен юбилей е сериозна работа, колкото и скептично на гледам на подобни шумотевици. Защото това означава, че вече осем десетилетия в града има периодичен печат - независимо под каква форма и заглавие, поради каква необходимост и подбуди. Безспорно трябва да се почетат усилията на първите, колкото и нелепо да звучат голяма част от заглавията от пожълтелите страници. Прочетох, че преди 80 години провинциалният печат у нас се сплотил, вече имало съюз на провинциалните журналисти. Авторът на статията се удивява, че тогава, когато не е имало пощенски, телеграфни или телефонни съобщения – за да се обслужва печата с новини от столицата, в България вече има стотина опита за издаване на всекидневници в провинцията. Сега информацията ни залива отвсякъде, дори „провинциалните” вестници имат електронен вариант – с коренно различна аудитория. Лично аз смятам, че докато има четящи хора, ще я има и „магията на хартията”. Надявам се да бъдем обективни, и адекватни на заобикалящата ни действителност. А тревненци - да не ни оставят да гадаем за това, какво искат да четат. Да не мърморят за проблемите под носа си, и да махат пренебрежително с ръка, когато чуят за журналистите – ние не можем да знаем какво ги вълнува, трябва сами да го кажат, нали сме гражданско общество. И да си купуват „Тревненска седмица”! Ние, както и останалите пишещи и изявяващи се в него братя – да не забравяме, че някой може да го прочете, дори и след 80 години!
Цветанка АНГЕЛОВА