Гого /Георги/ Балабанов/ е от тревненски корен. От рода на оня, юначния Стоян Балабана, дето се притекъл със своя чета на помощ на Чорбаджи Генко, та заедно да отбраняват Трявна от опустошителните набези на даалии /или кърджалии/ през паметната 1798 г. Художникът се интересува и от историята на рода си, и от историята на Трявна, и от художническото мислене и дело на своите предци – тревненските живописци. И е горд със всичко това.
Роден е в Габрово през 1970 г. Завършил е художествената гимназия в Казанлък, а след това - специалност скулптура в Академията за изящни изкуства в Скопие. От 1995 г. досега е участвал в традиционните годишни изложби на художниците в Габрово, както и в общи и групови изложби у нас и в чужбина – Скопие, София, Милано, Фрайбург, Варна. През 1998 г. прави първата си самостоятелна изложба в столичната галерия „Витоша”. Има изяви и във функционалната скулптура, и в уникалния дизайн. Негови кавалетни и приложни творби се намират в държавни и частни галерии и колекции в Русия, Молдова, Украйна, Германия, Италия, Белгия и др. Два пъти е носител на наградата на името на Христо Цокев.
Гого Балабанов спечели конкурса за проект на скулптурна композиция по известната творба на Христо Смирненски „Приказка за стълбата”. Конкурсът бе организиран от Инициативен комитет, Столичната община, Националната художествена академия и Съюзът на българските художници.
Скулптурната композиция се състои от две човешки фигури върху каменни стъпала. На първото стъпало ще бъде мотото на Христо Смирненски върху неговата творба „Приказка за стълбата”: „Посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене”. На следващото стъпало е фигурата на дявола. Прилича на обикновена, но забуленият лик, потайният поглед, ковчежето, копитото на единия крак, и всички атрибути покрай него, говорят за хищническия нрав на това същество. Най-горе, на последното стъпало е човекът, по-точно онова, което е останало от него, след като е продал сърцето и душата си на дявола. Няма нищо от образа на романтичния момък, смело устремен нагоре, за да отмъсти за кървавите рани, за ада и дрипите на своите бедни братя. Сега той е най-горе, на върха, сега той има власт и пари, сега светът му изглежда ... рай. Изследователите казват, че това е последната творба на Слънчевото дете на пролетарската ни поезия, публикувана само 24 дни преди смъртта му. Пред своя приятел Крум Кюлявков Смирненски споделил, че прототипът на неговия герой му е добре познат в Горна Баня: „Тука, в един и същи дом живеем, съседи сме”, казал той.
Творбата на Гого Балабанов ще бъде изпълнена в патиниран бронз. Интересна е концепцията на художника за нейното органично сливане с околната среда. „За разлика от приетите схващания и концепции за паметници с големи плочници и бетонирани пространства около тях, ние, с арх. Александър Стайнов направихме нещо различно. Скулптурната композиция е разположена в зелената тревна площ на парк – градината на Народното събрание по един модерен и съвременен начин,
като постъпите към нея ще са няколко плочи в зелената площ. Така композицията ще се вписва елегантно и хармонично в цялата архитектурна и паркова среда” – казва художникът.
Мястото на композицията не е случайно. Известно е, че текстът на „Приказка за стълбата” беше раздаден на всички народни представители в новия български парламент. Но скоро стана ясно, че за мнозина, той е бил не предупреждение, а забавление. И сега, тази визуална интерпретация на текста носи същото и конкретно, и исторически актуално, и философски непреходно звучене. И когато някой депутат или който и да е властимащ, се спре пред скулптурната композиция и наистина си каже …”това не се отнася до мене”, ще вдигне поглед нагоре и ще види себе си – там, където трябва да е сърцето, там е празно. И това ще е присъдата не само на Смирненски, а на всички негови „морни бледолики братя”.
Вера ХРИСТОВА