Археологическите разкопки на тракийското светилище на хълма „Елова могила”, които се провеждат за пета поредна година, приключиха, съобщи археологът Венелин Бараков. И това лято, в проучванията се включиха около 15 ученици от Славейковото училище и от ОУ „Проф. П. Н. Райков”.
„Това е единственото цялостно проучено тракийско светилище на територията на България – сподели ръководителят на разкопките г-н Бараков. - То е свързано изцяло с религиозната система на траките, с тяхната орфическа религия и придружаващите я обреди, извършвани на светилището, което функционира от 4 в. пр. н. е. и втората половина на 4 в. н. е., и съвпада с различни по характер исторически събития, които оказват влияние, както върху селищния живот, така и върху функционирането на светилищата в древна Тракия. На светилището на Елова могила установихме и периоди на прекъсване, т.е. липсата на археологически материал от определени етапи, като например 1 в. пр. н. е. и 1 в. н. е. Това показва, че на този етап има някакво сътресение, вероятно свързано с навлизането на римските войски в Тракия, което неминуемо оказва влияние върху селищния живот и за известно време светилището престава да функционира. В средата на 2 в. то е възстановено и действа до средата на 3 в., когато идват варварските нашествия. Тогава, за около 20-30 години, отново има затихване на функциите на светилището, защото не открихме археологически материал от този период. През втората половина на 3 в. и средата на 4 в., настъпва най-големия му разцвет. Повечето от материала, който намерихме на светилището, е от този период – монети, бронзови камбанки, накити, фибули. Така че, късно римския период е най-силно застъпен.
- Значи светилището вече е разкрито в пълния си обем?
- Да, стана ясно, че то има кръгла форма. А кръгът символизира Слънцето - мъжкото божество в тракийската митология, родено от великата богиня-майка Земята. Затова и тракийските светилища винаги са върху скали, хълмове, върхове. Ето защо хълмът, наречен много по-късно „Елова могила”, със сигурност не е избран случайно. Той символизира вечното, изначалното – великата богиня-майка.
Градежът е примитивен, но всички светилища на траките са такива. Логично е, в близост до едно такова светилище, да има и селище и действително има такова, което ще бъде обект на археологическите разкопки догодина.
- Кои бяха по-ценните археологически находки, открити по време на разкопките?
- Находките от предримската епоха са инцидентни, но много хубави. Открихме една много добре запазена двуспирална бронзова фибула, която е част от експозицията в Музея за азиатско и африканско изкуство. Намерихме и няколко пръстена от този период, които също са много интересни, както и монети с много добро качество.
Находките от римската епоха (2-3 в.) са оброчните плочки, повечето от фибулите, пръстена на Сито, оловния амулет, пръстен с гема - полускъпоценен камък, който се вгражда в гнездото на пръстена и върху него са гравирани различни изображения. Пръстенът, който открихме на „Елова могила”, е с две риби, които плуват в различна посока.
Тази година намерихме още бронзовите камбанки, а общият им брой надхвърля 100. Някои от тях са посребрени с врязани кръгове, символизиращи култа към слънцето. Най-интересната ни находка тази година обаче е едно керамично конче, което е било оцветено в червено и, по всяка вероятност, е свързано с Бога конник. За съжаление, главата е счупена, но анатомичните особености на животното са много добре придадени.
- Какво ще се случи оттук-нататък със светилището?
- Надявам се да успеем да го възстановим в оригиналния му вид. Кръгът е бил висок около 50-60 см. Освен това, трябва да се направят и табели с информация за светилището, картен материал, евентуално и спектакъл на живо, в който да се представят всички тези ритуали. Идеята се зароди преди две години и се мъча да я лансирам на различни места, включително и в Общината, където съм предоставил в обобщен вид информация по темата. Това е един много амбициозен проект, за който са необходими доста средства, но за това пък, със сигурност, би носил и големи приходи. Но, първо трябва трайно да се отстрани растителността, която избуява всяка година. След това е небходимо да се направят пейки за зрителите, има подходящо място, където да се поставят. Разбира се, трябва да се направи и път към хълма… Наистина, става въпрос за много пари, но идеята е да се разработи мащабен проект по ОП „Регионално развитие”, който да съчетае културен туризъм, инфраструктура, социализация на светилището и т.н. Като туристическа атракция, светилището би носило приходи на Музея, Общината и имидж на Трявна. Самото място е заредено с особена енергия и хората, които са видели експозицията в Музея за азиатско и африканско изкуство, задължително питат как да стигнат до него. Да не говорим за красивата панорама, която се разкрива от билото на хълма. Така че, идеята я има. Остава да бъде реализирана.
Подготвям и книга за светилището – топография, конструкция, техника на градежа, обредни практики и т.н., но, естествено, и затова са необходими средства…
Галина ИВАНОВА