Мразовит, но ясен бил този ден на 1852 г. От Генчевци, Даевци, Кисийци, Бърдени, Дървари, Милевци, Добревци, от всичките долномахленски села и колиби, по пътища и пътеки се стичал народ към Трявна. Снегът скърцал под краката им, по вежди и мустаци увисвали ледени висулки, но народът бил радостно оживен – вече ще влизат в свой храм, вече ще се черкуват свободно, няма да се тъпчат притеснено в църква “Архангел Михаил”, под укорните погледи на горномахленци. В църквата, макар да имало доста неща за довършване, било светло-празнично и пред очите и в душите на богомолците. Тук били всичките по-първи хора на Трявна - даскали, чорбаджии, еснафи, между които и станалият вече обичан от всички даскал Петко Славейков. А поп Йовчо, който сам изнесъл тържествената литургия в съслужение с други свещеници, още вечерта отворил дебелия тефтер, на който най-отпред било написано “Летопис и родословие”, след бележката “тази есен суха и без сняг”, записал:
21 декември: отворихме църквата “Свети Георги” и поехме да служим литургия сас владиково изволение”.
...

Цялата статия на Вера Христова четете в брой 44-45 на „Тревненска седмица”.