На 13 май в Старото школо бе открита изложбата на Регионалния исторически музей в Бургас „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“, а по-късно, на Възрожденския площад в Трявна, имахме възможност да се насладим и на автентичен нестинарски танц.
Мистична странджанска мелодия на кавал в изпълнение на нестинаря Горан Стефанов посрещна гостите на изложбата, която бе открита от Ирина Димитрова - уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство. „Нестинарството е древен тракийски обичай, който е свързан с култа към Слънцето – припомни тя. – Това е една магия, нещо необятно, необяснимо за всички хора и именно тази магичност води до там, че през 2009 г. то е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство“. Любопитен факт е, че за първи път обичаят е бил документиран писмено през 1862 г. от „нашия“ Петко Р. Славейков. А в ценната експозиция, която ще бъде отворена за посетители до края на август, са включени архивни снимки, запечатали магията на нестинарската игра, основните атрибути на нестинарството – двете икони на Св. Богородица и на Св. Св. Константин и Елена и тъпанът, който отмерва нестинарският такт. В изложбата са представени и женски национални носии на различни етнографски групи от Бургаския регион. Изключителен интерес предизвика и прожекцията на късометражният филм на БНТ, в който се разказва историята на Баба Злата - една от най-известните нестинарки у нас, която танцува върху жаравата почти до последния си дъх. Повече за мистичния обред от Странджанско обаче, ни разказа богословът и етнологът Горан Стефанов – уредник в Исторически музей в Малко Търново, който повече от пет години играе нестинарски танци. „Нестинарството е своеобразен религиозен обред със своите религиозни празници, които се почитат по стар стил спрямо православния календар – сподели той. – Нестинарските цикли условно могат да бъдат разделени на Зимен и Летен. Към Зимния спада празникът Йордановден, когато нестинарите изнасят своите икони под съпровода на тъпан и гайда и отиват до най-близкия водоизточник, където ги умиват. На Атанасовден те отново се събират в своята обредна култова постройка, наречена „конак“, в която се съхраняват нестинарските атрибути – иконите и тъпана, който представлява проявление на Св. Костадин (Св. Константин). Конакът се намира или в дома на най-възрастния нестинар или в центъра на селото и там от т.н. „странджанско огнище“, което е специфично по своята конструкция, се измъква от жаравата и става първата нестинарска игра за годината. През май започва Летният обреден цикъл и целият месец се нарича „Костадински“. Нестинарският обред се изпълнява на 21 и 22 май и в няколко гръцки града от нестинари, потомци на тракийски бежанци. У нас обаче, в последната неделя на май, всички нестинари от петте Странджански села – Граматиково, Българи, Кондолово, Кости и Бродилово, се събират в местността „Влахов дол“ в сърцето на планината, откъдето извира „Голямата аязма“. Нестинарските икони се носят там, пали се малък, символичен огън и именно тогава нестинарите влизат за първи път в огъня, тогава става и кръщаването на новите нестинари. Няколко дни по-късно, на 3 и 4 юни, по стар стил, е големият празник „Св. Костадин и Св. Елена“, който се провежда в с. Българи. Ритуалът започва рано сутрин, с обличането на иконите, след което специални икононосци под съпровод на тъпан и гайда ги носят до аязмата, където ги окъпват отново. Вярва се, че на този ден водата е изключително лековита и в нея присъства Св. Костадин. После иконите се връщат в конака, огънят се запалва обредно, с молитва, и вечерта стават нестинарските игри. Следващите дни, в които се изпълнява този мистичен обред са Св. Марина, Св. Илия, Св. Пантелеймон и Св. Богородица (по стар стил). Летният нестинарски обреден цикъл приключва на Димитровден, като в последния ден, нестинарите от България и Гърция се събират в село Бродилово и заедно влизат в огъня, прихванати от светците. Важно е да се отбележи, че нестинарският обреден цикъл не се заключава единствено и само в играта върху жарава, макар че това е един от най-атрактивните елементи, много от нестинарите рядко влизат в огъня. Най-важна е вярата в живата връзка между човека и светеца, и живата комуникация между тях. Вярва се още, че светците са в аязмите (от гр. език “свещен извор”), в иконите, че тъпанът, всъщност е гласът на Св. Костадин. А нестинарският буенек (мелодия) е в такт 2/4 и според вярванията, е един от най-свещените тактове в българската музикална традиция…
Тази вечер (Б.Р. 13 май), с Маринела Градева, ще представим нестинарски танц на Възрожденския площад в Трявна, но както вече споменах, истинското нестинарство се заключава в обредните цикли, в живата комуникация със светците и в това, че този обред е съхранен именно на територията на Странджа планина“.

Галина Иванова

Б.А. В един от следващите ни броеве очаквайте интервюто с Горан Стефанов, което той даде специално за читателите на в. „Тревненска седмица“, от което ще научите още любопитни факти за този древен и мистичен обред, за усещането и емоциите, които владеят съзнанието и духа на нестинарите, както и повече подробности за разликата между автентичния странджански ритуал и комерсиалните му съвременни проявления.

Нестинарски панигири *
3-4 юни (Св. равноапостоли Константин и Елена) – с. Българи
17 юли (Св. Марина) – можете да посетите пещерата „Утроба на Св. Марина“ край Малко Търново – едно много древно място, свързано с нестинарството, както и Историческият музей „Проф. Александър Фол“, където можете да видите интересни фрагменти от нестинарския обред
2 август (Св. Пророк Илия) – с. Граматиково и с. Кости
9 август (Свети Пантелеймон) – с. Бродилово
*обща трапеза, придружена с песни и игри

На снимката отдясно-наляво: директорът на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна Юлия Нинова, Горан Стефанов от Историческия музей в Малко Търново и Ирина Димитрова - уредник в Музея в Трявна на откриването на изложбата