Първите ми спомени за северната ни съседка датират от преди 40 години, когато група ентусиазирани учители от Славейковото училище заминахме „по бай Ганьовски” на екскурзия в Югославия, Унгария и Румъния. След това, по различни поводи, много пъти пътувах из Румъния и се възхищавах на „морските очи” на Карпатите, прекрасната природа, замъка на граф Дракула. През последните години пътувам често до Букурещ, откъдето имам и най-много впечатления. И понеже, с членството ни в Европейския съюз често сравняват двете държави, ще се опитам да ви опиша столицата на северната ни съседка, такава, каквато я видях наскоро. Първото нещо, което веднага прави впечатление е непрекъснато обновяващата се инфраструктура. А монументални сгради в чужд и национален румънски стил придобиват нов, модерен дизайн. Сградата на Румънския парламент, впечатлява не само с внушителните си размери, но и с раздвижената си архитектура и блестящ интериор. Малцина знаят, че това е втората по големина сграда, след Пентагона в Съединените щати. За да посетиш близо 40-те музея и 380-те църкви на Букурещ, са необходими месеци. Един от най-оригиналните музейни обекти е музея на „Откритото румънско село”, в който са „пренесени” 40 къщи от различни краища на страната, съхранили специфичните особености на бита от различните области на страната.
Букурещ е град градина. От многобройните паркове и градини, осеяни с гъста мрежа от пешеходни алеи, лъха свежест и красота. Сред разкошната растителност блестят водите на големи и малки езера. В тихите им спокойни води грациозно плуват бели лебеди. С разнообразните по своята форма и багри водни струи, многобройните шадравани на площад „Унирия” са истинска феерия, която може да се сравни само с вълшебните приказки.
На високо ниво е и чистотата. Пред търговските обекти по улиците, няма наредени стоки за показ, а по тротоарите пред ресторанти и сладкарници липсват маси, столове, чадъри. Улиците в града се почистват редовно и няма как да видиш разхвърляни боклуци или обърнати кошчета за смет. Няма ги и бездомните хора, просяците и джебчиите, които в миналото срещахме на всяка крачка. Ежедневието на гражданите е тихо и спокойно, не се усеща напрежение и агресия. Съвременен Букурещ напълно оправдава името си, произлизащо от думата „букурие”, която означава „прекрасен”, както и прозвището си „Малкия Париж”.
Румънците са съхранили самобитния характер на народните си обичаи и традиции, както и националната си кухня. Да не говорим, че предаванията по румънската телевизия, са много по-съдържателни и целенасочени, за разлика от нашите телевизии, повечето от които ни заливат с невъобразима пошлост и посредственост.
В северната ни съседка живеят много българи. Едни от тях са потомци на български абаджии, Габровските гайтанджии и Великотърновските градинари, други са бежанците от България по време на различните войни. И до днес в Букурещ има улици, които носят имената „Габрово”, „Плевен” и др.
Председателят на Българския демократичен съюз в Румъния, г-н Лука Велчов и секретаря Йосиф Каменов посрещат с усмивка и въодушевление всеки посетител. Потомък на бежанци от България, които потърсили спасение в северната ни съседка след Чипровското въстание, завършил Славянска филология в Букурещ, г-н Велчов говори литературен български език. Под неговото вещо ръководство, Българския демократичен съюз се бори за правата на нашите сънародници в Румъния и за съхраняване на родовата ни памет. Портретите на Левски и Ангел Кънчев заемат видно място в кабинета на г-н Велчов, който с болка и тъга разказва за негативното отношение на различните румънски правителства към историческото ни наследство от онова време.
Истинско удоволствие е да бъдеш сред сънародниците ни от Българския демократичен съюз, където се усеща борческия дух на Ботев и Левски, на хъшовете. Всички негови членове и симпатизанти, с патос и достойнство заявяват, че са българи, тачат родните традиции и дори, когато са на кафе – пеят революционни песни. Сънародниците ни в Румъния с интерес следят обществено-политическия живот в България и винаги, когато съм сред тях си казвам: „Те са по-българи от всички нас, които живеем в Родината си”.
Българският демократичен съюз периодично организира чествания на бележити дати и годишнини от родната ни история. Така например, на 11 май 2008 г. Съюзът организира симпозиум, на който нашите сънародници почетоха паметта на редица бележити личности от славното ни минало. Беседа по повод 120-годишнина от смъртта на първия български екзарх Антим І, изнесе свещеникът при БПЦ в Букурещ, П. Тотев. Слово във връзка с 250-та годишнина от смъртта на Паисий Хилендарски произнесе и Н. Тодоров – преподавател в Българската гимназия в Букурещ и доктор на Виенския университет. Доклад по повод 195-та годишнина от смъртта на Софроний Врачански и 127-та годишнина от смъртта на Неофит Рилски изнесе журналистката Лучия Пацан, по баща Керчева. Беседа за 130-та годишнина от смъртта на Добри Войников представи д-р Леонит Георгиев.
Гости на събитието бяха Посланикът и Културното аташе при Българското посолство в Букурещ. Въпреки обещанията си представители на нашите избраници от Народното събрание в София и телевизия „Скат” не уважиха нашите сънародници. Симпозиумът завърши с литературно-музикална програма, в която взеха участие художествени състави от Русе и Силистра.
Как обаче, изглежда живота на българите през погледа на румънците?
Според мнението на повечето от нашите северни съседи, ние живеем по-добре от тях. Тяхната преценка обаче се базира само на сравнението между цените на стоките в двете държави. По време на Великденските празници, румънската телевизия предаваше директно от курорта Албена и журналистите обсипваха страната ни с хвалебствени слова – два пъти по-ниски цени на нощувките в българските хотели, двойно по-голям грамаж и по-ниски цени на порциите в родните ресторанти, висока култура и изискани маниери на обслужващия персонал, разнообразни и съдържателни развлечения... Затова и хиляди румънци предпочитат да прекарват почивните, празничните си дни и ваканциите по българските туристически обекти, вместо в Румъния. Жизнения стандарт там е по-висок. Така например, колеги на моето професионално ниво получават пенсия около и над 300 евро или три пъти повече от мен. Да не говорим, че пенсионерите над 70 години пътуват безплатно в градския транспорт, ползват и други социални облекчения. Така, че дано доживеем да настигнем румънците поне в това отношение.
Ирина КАМЕНКИНА