Това твърди 25-годишният студент от Трявна Ивайло Белев, с когото разговаряме в навечерието на 8 декември. Интервюто се осъществява задочно, по интернет, тъй като той е в Митвайда, Германия, където учи магистратура, специалност „Информатика”. Ивайло е познат за редовните ни читатели от рубриката с шахматни задачи, която водеше на страниците на вестника няколко месеца преди да отпътува за чужбина.
- Как се озова в Митвайда?
- Кандидатствах за магистратура това лято и ме приеха. Митвайда е малко, 16-хилядно университетско градче. Намира се в източна Германия, в триъгълника Лайпиг – Дрезден - Кемниц. Между университетите в Габрово и Митвайда има десетилетна партньорска връзка, на базата на която и самите градове в даден момент официално стават партньорски.
Обстановката ми е изключително добре позната. През 2006-та и 2007-ма бях на специализирани практики там за по 3 месеца по програмата „Леонардо да Винчи”. След това пък в продължение на половин година си разработвах дипломната работа като бенефициент на програмата „Еразъм“.
- Как се чувстваш там?
- Обичам спокойствието. А тук е спокойно, както в Трявна. Природа, чист въздух, придвижвам се навсякъде с колело.
- Трудно ли ти е?
- Факторът „чужд език“ играе своята роля, но вече не ми прави впечатление. Трябва да работя, за да се издържам. Времето не стига. Това пък се отразява на качеството както на учението, така и на работата. От тук идват единствените проблеми.
- Има ли разлика с обучението в България?
- Системата за оценяване е от 1.0 до 5.0, като 1.0 е най-доброто! Нещо като студентска книжка не съществува. Всичко е в Интернет. Оценките излизат бавно. Има случаи, когато студенти са чакали 7 месеца (!) за една оценка. Освен това, никой не е задължен да ходи на каквото и да било. Дори ходенето на изпит е по избор. Ако искаш да се явиш, записваш се предварително (естествено, пак по Интернет). Уловката е, че ако не го вземеш до три пъти – до там! Трябва да смениш или специалността, или университета, ако все още искаш да учиш.
- Намери ли нови приятели?
- Пълно е с чуждестранни студенти, с които си прекарваме страхотно! Беларус, Бразилия, България, Испания, Йордания, Казахстан, Китай, Литва, Полша, Русия, Турция, Украйна, Унгария, Филипините, Франция, Чехия, Чили, ЮАР... Освен това международният отдел и Клубът на чуждестранните студенти се грижат да имаме един прекрасен и незабравим престой в Митвайда, организирайки забавни мероприятия и интересни екскурзии.
- Има ли място за носталгия?
- От септември съм тук, ще си дойда за Коледа. Носталгия? Не.Тук съм за 6-ти път и за мен Германия и България не са две различни неща.
- Поддържаш ли връзка с приятелите в България?
- Със съвременните средства за комуникация поддържаме постоянно активен информационен поток. Но все пак живата връзка е незаменима.
- Вписва ли се шахът в житието ти на студент в Германия? Намираш ли време за любимата игра? Или държиш някого в шах?
- Шахът почти изцяло отсъства, с изключение на следенето на световните шахматни новини и анализирането на някоя интересна позиция от време на време. За сметка на това през лятото си отходих на шахматни турнири в различни точки на България.
Държа само себе си в шах. Трябва да има постоянен самоконтрол и дисциплина, за да използвам времето си оптимално.
- Къде ще празнуваш 8-ми декември?
- Или ще го прекарам в учене, или ще се съберем по български. Каквото дойде на момента.
- Най-хубавият ти осмодекемврийски спомен от студентските години тук?
- Ректорът разреши да празнуваме в университетското радио и прекарахме една забавна вечер на „пуканки и мед“.
- Твоето осмодекемврийско пожелание?
Нека всички да практикуват една безотказна техника за добро настроение – усмивката!
Цветанка АНГЕЛОВА