Наскоро във „Великолепната шесторка” по bTV певицата Тони Димитрова сподели, че доброто в България вече се нарича „SMS”... За съжаление, думите й прозвучаха по-скоро като присъда, отколкото като похвала. Обяснимо, защото поне в този случай, границата е твърде крехка. Тъй като освен добродетелта на хората, зад дарителския SMS „made in BG” се крият цинизма и безразличието на властимащите - и бивши и настоящи, не дай Боже, и бъдещи. Затова и у нас протегнатата за помощ ръка е единствената надежда и упование на страдащите, приклещени здраво от нечие безхаберие с бяла якичка или престилка. И това е не само жалко, но и унизително за иначе „европейското” ни самочувствие, особено на фона на огромните дози човещина и сърдечност, които потрисат до умиление. Разбира се, цялата тази съпричастност и солидарност с болката на ближния няма как да не ни кара да се чувстваме горди. В същото време обаче, осъзнаваме, че десетките апели за помощ, чийто лица и съдби ежедневно надничат от телевизионните екрани, вестниците, сайтовете, всъщност са... наш проблем. И освен битката с институциите и бумащината, освен физическата и душевна Голгота, колкото и цинично да звучи - трябва да се борят и за своето място в сърцата и кесиите на хората. И със сигурност това е най-унизителния момент от борбата, по-жесток и от най-лошата диагноза. Защото, няма по-голям абсурд от този да си „causa perduta” в собствената си държава, която иначе парадно поощрява хуманността.
За съжаление обаче, животоспасяващите кампании, тъй като повечето от тях буквално са на живот и смърт, не са една или две, а стотици. И зад всяка от тях тупти по едно човешко сърце. Но, можем ли да помогнем на всички? Разбира се, но само, ако държавата най-после загърби непукизма, а родните медици по-често си спомнят Хипократовата клетва... Защото, ние многократно доказахме и продължаваме да доказваме своята хуманност и отговорност към болката на страдащите. Сега е ред да докажете вашата, господа управляващи! За да спрем да измерваме добродетелта с SMS-и...
Галина ИВАНОВА