Над 35 семейства живеят в тревненския квартал Раданци, без да броим приходящите и туристите в трите къщи за гости. През изминалата седмица жителите на квартала ни потърсиха, за да споделят своите болки и проблеми, въпреки че вече са изготвили и подписка до Кмета на общината за подобряване жизнената среда в Раданци. „Още в понеделник ще отидем на приемния ден на кмета, за да го запознаем лично с проблемите”, споделя инж. Костадин Буюклиев, защото „плащаме същите данъци и такси, като тревненци, а живеем при много по-лоши условия от тях”.
Най-неотложните искания на съкварталците са формулирани в 11 точки, под които до момента са се подписали 33-ма човека. Приоритетни са проблемите с инфраструктурата, но най-големия проблем на Раданци е водата. Преди години с общи усилия и доброволен труд хората построили 50-кубиков резервоар, въпреки това наскоро в продължение на четири денонощия останали без вода. Спасила ги чешмата, която се намира в края на квартала и затова настояват тя да бъде възстановена, а резервоарът - ограден, съгласно законовите изисквания.
Сериозни са и проблемите с инфраструктурата, особено по пътя за Матешевци, където настилката е силно компрометирана. „Надяваме се скоро да започнат ремонтните работи, тъй като разбрахме, че тази година пътят ще бъде ремонтиран”, споделя г-н Буюклиев. Хората в Раданци обаче са категорични, че трябва да се асфалтира и главната улица, и да се почисти коритото на реката от излишната растителност, която „задръства” дерето и при поройни дъждове и снеготопене води до наводнения. „Доколкото можем сами отстраняваме опасните храсти и дървета в дерето, но то трябва да се почисти цялото” – споделят хората.
Покрай реката има изградени няколко подпорни стени, но всички са категорични, че трябва да има защитна стена по цялото й протежение. Най-възрастният жител на Раданци, 87-годишният дядо Павел и съпругата му Кунка още помнят как при едно от наводненията преди години, реката потекла през двора им. Със собствени средства изградили малка подпорна стена и платили „на едно момче от Божковци” да отстрани падналите дървета в дерето до имота им. „Трябва да се поставят метални парапети и мантинели на защитните стени” – категорични са хората и недоумяват защо това все още не е свършено. Следващото им искане към Общината е с давност четири месеца, обяснява строителят Иван Пометков, който всички наричат „Уста Иван”. Решили хората сами да построят хидросъоръжение на кръстовището за Горни Божковци за отвеждане на дъждовните води в реката, които редовно наводнявали намиращата се в близост къща и превръщали в езеро уличното платно. Уста Иван веднага прокопал канавката, но все още чака обещаните от Общината пластмасови тръби.
Раданчани настояват и за своевременното отстраняване на авариите по водопроводната мрежа, електрозахранването и за редовна поддръжка на уличното осветление. И, в интерес на истината, уточняват, че от Общината вече са се погрижили за подмяната на изгорелите улични лампи.
Не по-маловажен за хората е и проблемът с транспорта. Затова те искат цената на автобусния билет до Раданци да бъде същата, като тази, която плащат жителите на Трявна и другите квартали (автобусният билет до Раданци е 0.90 лв., а в рамките на града и до кварталите – 0.70 лв.). По думите на дядо Павел, в родната му Стара Загора пенсионерите дори пътуват цяла година в градския транспорт с карти на символични цени. Социалната придобивка е инициатива на Общината. „Да не говорим, че през пролетно-летния сезон трябва да има автобус от Трявна за Габрово и след 18.30 ч., когато кварталът остава без обществен транспорт” – допълва инж. Буюклиев. А това е сериозен проблем, особено за възрастните хора, които са принудени да ползват услугите на таксиметровите фирми. А те, както споделят хората, „не са по джоба ни”. Затова настояват Общината да регламентира цената на таксиметровите услуги до Раданци, въпреки че въпросът, определено, не е в компетенциите на институцията.
Следващият проблем в списъка е „избуялата трева и бурените от двете страни на главната улица”, които създават опасност за пешеходците при преминаване на автомобилите, категорични са раданчани и уточняват, че наскоро служители от Общината започнали да отстраняват излишната растителност покрай пътя. „Не знаем как стоят нещата и с казана за ракия, който май е частен” – споделят те и въпреки това, настояват да се направи бетонен резервоар за събиране на изхвърляните от казана джибри, които замърсяват реката.
„Всичките ни проблеми са важни и не търпят отлагане” – в един глас споделят хората и не крият нито разочарованието си, нито надеждата за благоустрояването на квартала. И думите им звучат искрено - без капка злоба и с доза оптимизъм. Досущ като делника, в който са свикнали да оцеляват, в едно с мечтите за едно по-добро настояще и бъдеще.
Галина ИВАНОВА
На снимката: Дядо Павел обяснява как реката е потекла през двора му при последното наводнение…