Организирана форма на участие на българските опълченци в обществения и политически живот на страната след Освобождението стават поборническо-опълченските дружества. Основаването им започва през 90-те години на 19 в. Тяхната цел е да „съберат оцелелите след робството”, да отстояват правата и привилегиите на своите членове, предоставени или отказани им от закона, да събират средства от инициативи и дарения за подпомагане на бедните и болни опълченци. Особено активни се оказват дружествата, възникнали на места с бурна комитетска дейност - Пловдив, Ловеч, Русе, Пазарджик, Шумен, Стара Загора. През 1898 г. излиза вестник ”Юнак” - орган на поборниците и опълченците в България, който се издава с решението на Първия конгрес на поборническо-опълченските дружества, проведен през 1897 г. По същото време в Русе се появява списанието ”Поборник-опълченец”, чийто „притежател и издател” е Филип Симидов. В него се поместват биографични данни и спомени на участници в освободителното движение, с цел да се „увековечи подвига им в съзнанието на младите българи”. По-късно, през 1924 г. в Ловеч започва издаването на поредицата ”Въстаническа библиотека” и първата книжка от нея е посветена на Тодор Кирков - един от воеводите на тревненската чета през 1876 г.
Бившите поборници и опълченци в Трявна също се обединяват в дружество, но годината не е уточнена.
...
Цялата статия на Лидия Горанова, уредник в тревненския специализиран музей, четете в брой 9 на „Тревненска седмица”