История като тази си заслужава да бъде разказана. Не, че по нещо се отличава от стотици други, просто на мен ми звучи по-истинска. Вероятно, защото главната героиня е пред очите ми. И на всичкото отгоре носи име на императрица. Нищо, че всички й викат Катя. Всъщност, най-съкровената мечта на Екатерина (не Велика), а Николова също е свързана с много блясък и слава. Но за разлика от властната си съименничка, нашата Катя все още пази мечтата си за голямата сцена. И за свое предаване по телевизията, което няма да се срамува от неошлайфания вид на своите събеседници. Преди 20 години Екатерина без малко да сбъдне едната, но съдбата й е предопределила друга роля.
„По онова време трябваха много връзки и пари, за да влезеш във ВИТИЗ – споделя Катя и погледът й оживява. – Тогава се бях записала в театрална школа на Елена Баева и Възкресия Вихрова, но мама се поболя и трябваше да се върна в Трявна… Ама, каквото, дойде. Хубаво, лошо, като не можеш да го промениш, ще го приемеш”.
Днес Екатерина е вече на 45 години, с три деца, без съпруг и без работа. За да изхранва 14-годишната Габриела и близначките Йоана и Ивайла, които тази година тръгнаха на училище, нашата героиня се труди като… хамалин. И не се притеснява, че работи „на повикване” – пренася дърва, тухли, цимент, чисти по къщите. Възрастовите и квалификационни изисквания на работодателите буквално й лепват етикета „Не вървиш”. Затова и единствения й шанс са програмите на социалното министерство, но след три години, като домашен помощник на възрастни и болни хора, Екатерина избира дървата и бетона, пред болките в кръста и психическото напрежение. Работила е и по друга програма за безработни към общината, но тази година отказва, заради намаления работен ден и по-ниското заплащане.
„На месец живеем с по 200-300 лева, като в тази сума влизат и детските” – споделя Катя, която разчита и на социалните помощи за отопление. Обяснимо парите не стигат и въпреки, че си е забранила да „дава път на отчаянието” признава, че и в момента е притеснена заради неплатена сметка за ток. Оставало й да събере само още 140 лева, но и те са непосилни предвид скромния семеен бюджет. Затова от лятото семейството е без ток. Иначе „не сме замръквали без хляб”, уточнява Катя. И не е чудно, че близначките вече са научили своя житейски урок и знаят, че мама ще им купи някое лакомство „като вземе парички”. Направо ми се къса сърцето, като ги чуя да ме питат така – споделя майката и признава, че често си мечтае да е ромка, „защото имат много повече привилегии от нас”. Не се и опитвам да я убеждавам в противното, защото и аз съм на същото мнение. Поне за сега.
Въпреки, че през годините семейството среща разбиране и подкрепа от социалните институции в града и от бившия кмет на Трявна инж. Стефан Данаилов. И все пак Екатерина и децата й получават най-сериозна грижа и внимание от една недържавна институция, каквато е Центърът за обществена подкрепа при сдружение „SOS Детски селища – България”. Неговата основна задача е да предотвратява изоставянето на децата от рисковите семейства. От центъра, който консултира и подпомага семейства от Трявна, Плачковци и Габрово, плащали таксите за детска градина на близначките, осигурявали дрехи на децата, както и учебни помагала за Габриела, а от тази година и за близначките, които вече са първокласнички. Сред хората, които са й помагали през годините са и Петър Енчев от ф. „Монолит”, Костадин Нейков от ф. „Комплексстрой”, ф. „Гранат”, Теодора Цвяткова, която преди години беше секретар на Общината. Катя е благодарна и за „доброто отношение и разбиране” и на директора на ОДЗ „Калина” Иванка Радкова, на учителките Атанасова и Михайлова, както и на целия екип на детското заведение, на шефката на дирекция „Социално подпомагане” Тотка Димитрова, на управителя на ЦСРИ Доника Балабанова… „Аз такъв шеф като нея не съм имала – споделя тя. - Страхотен човек е. И Ангел Димитров, който преди години държеше „Каталин”, беше такъв…”.
Неоценима е и помощта на голямата дъщеря Габриела. „Тя е каката-майка” – уточнява Екатерина и допълва, че момичето много й помага в грижите за близначките. Въпреки това, осмокласничката намира време и за уроците. „На изпитите по български в седми клас изкара 4.75 и сега учи в езиковата паралелка на Славейковото училище”, горда е майка й.
Нещото, което буквално я изкарва от равновесие е празничната шумотевица по Коледа. „Нямам нищо против пенсионерите, но всяка година, когато им дават коледните добавки, буквално откачам – споделя Катя. – Е как никой не каза: по 20 лева на дете да дадем! Нали Коледата е за децата! Добре, че са хората от Центъра за обществена подкрепа, които винаги подаряват на момичетата плюшени играчки. По-миналата година пък ни изненадаха с мигащи лампички. И беше голяма радост”.
По думите на Екатерина „най-ценния капитал са децата” и единственото, за което съжалява е, че „не са случили на родители”. А единственото, което иска е - „да ги изучи и да им предаде любовта към традициите”.
„С риск да повторя лозунгите от Татово време, искам да станат достойни хора” – категорична е тя. Другото не си заслужава, защото, както казвала баба й - „Като те удари долния да видиш горния, върви че мечтай”…
Дали намира време за себе си? Въпросът ми определено я сварва неподготвена. И след кратко колебание споделя, че отвреме-навреме намира, но все пак това е лукс, който трудно може да си позволи. „Цигарите и книгите са едничкото ми удоволствие” – допълва тя. Въпреки че книгите отдавна са в графата на забранените мечти, заради непосилните цени. „Любимата ми книга е „Ще превзема Манхатън” на Джудит Кранц – уточнява Катя. - Голямата ми дъщеря също обича книгите. Вероятно е въпрос на ген, тъй като баба й по бащина линия е от рода на Захари Стоянов. Спомням си, че в 3-4 клас се беше похвалила с тоя факт пред съучениците си, никой не знаел кой е авторът на „Записките”. Книгата на Кранц ме вдъхнови да мечтая за авторско предаване и по-скоро идеята да покажеш човека такъв, какъвто е. Това, че нямаш зъби не е проблем. Мога да ви изредя поне 10 причини да се чувстваш добре, въпреки това. Разбира се, че е хубаво да се стремиш към нещо повече, но най-важното е да се чувстваш добре в кожата си”.
Галина ИВАНОВА
На снимката: Катя с близначките Йоана и Ивайла