Днес мустаците и брадата са по-скоро въпрос на личен избор и модни тенденции. В миналото обаче, определено не е било така, и дори битувало мнението, че „мъж без мустаци не е мъж”. И, нещо повече - колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-внушителни стават мъжките мустаци. Нека си припомним само образа на митичния Крали Марко, чийто един мустак бил колкото „три руна църни” или иначе казано – колкото вълната от три овце. Родния фолклор изобилства от подобни примери за мъжественост, чието мерило са не огромните бицепси, а юнашките мустаци. Нещо повече, във времената, когато сватбите се правели още в юношеска възраст, един ерген можел да мисли за сватба, едва щом започнат да му растат мустаци. Имало си и специален ритуал, свързан с първото обредно бръснене преди сватбата. Пак в онези времена, най-силното женско оръжие срещу ерген-натрапник било да се пошегуват с мустака му. И, ако всичко това ни звучи безкрайно далечно, наивно и дори абсурдно, достатъчно е да се „поразходим” из старите семейни архиви, запечатали образите на достолепните ни предци с неизменния си мустак…
Едва ли днешните мъже имат скрупули по темата, особено в епохата на фитнеса. Но, в духа на традициите, а и в навечерието на мъжкия празник - Петльовден (2-ри февруари, ст. стил), решихме да ви представим мъжът с най-впечатляващия мустак в Трявна, който съвсем наскоро защити тезата, че мустаците са мерило за мъжественост, след като единствен се осмели да нагази в ледените води на реката, за да извади Богоявленския кръст.
44-сантиметровите мустаци на бившия пожарникар Петър Кънчев, който от 2000 г. работи като багерист в общината, са с давност 35 години и са му скъп спомен от родната казарма. Идеята за мустакатия имидж се родила спонтанно, след едно гостуване в благоевградското село Пороминово, където героят на днешната ни история бил сериозно впечатлен от атрактивния мустак на един достолепен българин… Впоследствие се оказало, че поддръжката на мъжкарския имидж не е никак лесна. Постепенно обаче, това се превърнало в навик, а и в своеобразен ритуал, който, естествено, си има и своята цена.
„Ставам сутрин в 5 ч., за да мога да се погрижа за мустаците си – споделя Петър. – Сам си ги постригвам и им придавам форма с машата”. И ефектът е толкова впечатляващ, че и досега любопитни туристи непрекъснато се снимат с него за спомен. Дали от скромност или, защото у нас подобни прояви са рядкост, Петър признава, че не е участвал в конкурс за най-атрактивен мустак. За сметка на това, прословутите му мустаци отдавна са се превърнали в своеобразна атракция за града и дотолкова са се сраснали с неговата самоличност, че за повечето тревненци той е по-познат, като Пешо Мустака.
”Не се обиждам от прякора си, дори напротив…” – с усмивка споделя Петър и категорично заявява, че никога не би се разделил с атрактивния си имидж, както и никога не би си пуснал брада. Колкото до сина му, там вече е въпрос на личен избор.
Едно обаче е сигурно - традициите отдавна не са това, което бяха. И все пак, в духа на миналото, всяка година на 2 февруари, Петър празнува Петльовден с приятели. Е, мустакът му не е Кралимарковски, но ако се беше родил в едно друго време, навярно народът и песен щеше да му посвети…
Галина ИВАНОВА













