И тази година, въпреки лошото време, не изневерихме на традицията и в ранната утрин на 15 август, когато отбелязваме годишнината от въстанието на Капитан дядо Никола, потеглихме на поход по стъпките на именитата чета. Въпреки дъжда, в ранната утрин на площада с Часовниковата кула се събрахме 19 човека, с един повече от миналата година. Точно толкова се оказаха и местата в буса, осигурен от ТД „Планинец”, който трябваше да ни отведе до изходната точка на маршрута ни в с. Енчовци, а по-късно и да ни върне до Трявна от крайната ни цел – габровския кв. „Априлово”.
Преди да потеглим с буса „На добър път” ни пожела шефката на туристическото дружество Марияна Николова.
Радостно бе, че към групата се присъединиха и доста деца. Най-младият участник бе само на 7.5 г., а най-възрастния на 85. Удивителен бе и урокът по родолюбие, който ни дадоха баба и внучка от габровския кв. Априлово (Новата махала), които бяха тръгнали в ранни зори с влака, за да се включат в похода по стъпките на Капитана.
Както винаги, начело на групата бяха опитните водачи, Митьо Калчев – председател на клуба на туристите ветерани и Кольо Дабков – старши експерт "Култура, образование, спорт и здравеопазване" в общината, заедно с незаменимата си помощничка Кунка Дабкова – председател на клуба по пешеходен туризъм.
Въпреки дъжда, емоцията беше незабравима, макар че тазгодишния преход се оказа доста по-къс от очакваното. Затова пък изненадата, която ни чакаше в някогашната Нова махала наистина си заслужаваше. Преди да ни гости с приготвените лично от нея превъзходни бухти Росица Данаилова ни подкани първо да й изпеем песента за Капитан Никола. Малцина от нас знаеха текста, но затова пък нашата домакиня ни я изпя. Походът приключи пред старата църква в кв. Априлово, която „помни” подвига на именитата чета на Капитана. Не случайно избрахме да се фотографираме пред нея и след това поехме по обратния път към Трявна, изпълнени с прекрасни впечатления, както и с множество очаквания за следващата ни среща след година.
Галина ИВАНОВА
Б.А. Специални благодарности на Петя Господинова и дъщеря й Мила (8 г.), които бяха нашите фоторепортери на похода, макар и „въоръжени” само с мобилен телефон