Историческите сведения, събрани и обобщени от тревненския краевед Кънчо Пенчев, сочат, че по инициатива на Иван Георгиев – учител в прогимназията от 1919 г., а по-късно - нейн директор, Никола Чушков и Косатев, 45 години след създаването на първия духов оркестър в България, през 1924 г. в Трявна се създава духова музика „Арфа”.
Видните тревненски общественици се събират в дома на Иван Георгиев и решават, че е крайно належащо в Трявна да се основе духова музика, тъй като до този момент в града не е имало организиран оркестър, а са „идвали групи отвън да свирят по хора”, споделя синът на Иван Георгиев. Още със сформирането на оркестъра, са направени постъпки за заем пред Популярна банка за закупуване на музикални инструменти. Кредитът е отпуснат едва през 1925 г. Негови поръчители стават тогавашния кмет на града Никола Захариев, учителят по музика Георги Казасов и Иван Георгиев. В отчета на кмета Захариев за мандата 1925 -1929 г. е записано: „Доста чувствително сме субсидирали местната духова музика „Арфа” под съображение, че след изплащането на духовите инструменти, последните ще останат в притежание на училището”.
По спомени на Никола Шиваров, инструментите са получени в сандъци на гарата и музикантите вземат „кой какъвто инструмент му е попаднал” и започват да се учат да свирят на него.
Първият диригент на оркестъра бил Георги Казасов. Именно той подбрал първите музиканти – Цаньо Алексиев, Георги Ботев, Петър Недялков, Михаил Рашев, Тома Камбуров, Цаньо Бояджиев, Никола Шиваров, Кольо Момчев, Стефан Калугеров, Георги Тодоров, Стефан Бъчваров, Кольо Ненов, Стефан Богданов, Иван Тодоров, Тотьо Белчев, Иван Бояджиев, Христо Нешев, Цаньо Калугеров, Тодор Дачев, Михаил Иванов.
До този момент тези хора не били хващали духов инструмент, нямали музикална и теоретическа подготовка, но със своя младежки ентусиазъм и упорита работа, дали ценен принос в задоволяването на още една културна потребност в нашия град. Духовата музика спомогнала да се съживят и възобновят традиционните сборове и хора през есента и зимата.
Дружество „Арфа” направило постъпки пред „Гусла” за сливане на двете музикални дружества. Предложението било прието, но не се осъществило, тъй като „Арфа” „отивала към ликвидация”. Определено, на „музиката” в Трявна не й провървяло. В първите години от нейното създаване, тя се оживявала за кратки периоди и след това, пак замирала. Причината била, че Популярна банка няколко пъти събирала инструментите на оркестъра, поради невъзможност за навременно плащане на заема.
През 1926-1927 г. Георги Казасов създал ученически духов оркестър, който се разпаднал, след като той напуснал Трявна през 1932 г. Ръководството на „музиката” положило големи усиля да намери подходящ капел-майстор. Изредили се Безлов от Габрово, Петков и др.
На 1 януари 1932 г., за трети път, била възстановена Тревненската духова музика. Диригент на оркестъра станал Пърпулов, който пристигнал от Унгария и бил музикант и композитор. При идването си в града, той написал и марш, посветен на Трявна. По това време, всяка неделя в училищния двор духовият оркестър свири хора. Музикантите изнасяли концерти и по домовете за именни дни и някои по-големи празници.
През 1934 г. диригент на „музиката” става Бенджев – военен диригент, пенсионер. Той укрепва оркестъра като започва разучаване на много концертни пиеси, които се свирят всяка събота и неделя. Уреждат се литературно-музикални вечери, като в програмата са включени произведения на Тозели, валсове, фокстроти и др.
През 1938 г. духовата музика е в своя разцвет, докато по същото време има големи съкращения на военни оркестри и музиканти. В Трявна идват 4-5 души от Търновския военен оркестър. След като Бенджев напуска града, „музиката” се оглавява от военни оркестранти, отначало от един флигорнист, а по-късно от един баритонист, който е назначен като служител в общината. Така оркестърът е ту с диригент, ту без, но продължава да съществува. Отново възникват и трудности с изплащането на инструментите, които пак са иззети от банката и са раздавани само за изнасяне на програми, от които се реализира доход, като 60 на сто от постъпленията, се внасяли за погасяване на заема.
По-късно, инструментите се вземат от банката и се прехвърлят във фабрика „Св. Георги” (бившия „Ланатекс”), а репетициите се правят в салона на фабриката. Скоро след това, инструментите се връщат в читалището. В годините на войната, „музиката” е без ръководител и музикалния живот в града почти замира.
През 1950 г. в Трявна идва Райко Дондуков, който създава ученически духов оркестър към тогавашния техникум. Инструментите, които са се намирали на тавана на старото читалище, са раздадени на учениците от оркестъра. Първият разучен марш е „Дойчин марш”, а първото представяне пред публика е манифестацията по повод 1 май. По-късно, ученическият духов оркестър се разпада и с някои от оркестрантите, се възобновява Тревненският градски оркестър с диригент Райко Дондуков.
През 1952-1954 г. част от оркестрантите сформират първия читалищен джаз състав „Орфей”, сред тях са: Венелин Стойчев, Петър Радоев, Велко Чехларов, Бончо Ангелов, Георги Богданов, Райчо Георгиев, Виктор Величков и Иван Славин. Духовият оркестър свири предимно на манифестации и събори.
През 1962 г. от тогавашното ЕСПУ „П. Р. Славейков” е закупен пълен комплект духови инструменти и е създаден ученически духов оркестър от 30 ученика с диригент Тодор Георгиев от Велико Търново. Той просъществува само три години и се разпада след напускането на Георгиев.
През 1975 г. за първи път е отпуснат щат за диригент на оркестъра и от 1 април същата година и до момента, „музиката” се ръководи от Васил Гоев. Оркестърът се разраства и се попълват липсващите партии от валдхорни, цуктромбони и дървени духови инструменти. Привлечени са млади музиканти, възобновена е и традицията за изнасяне на концерти на открито в празничните дни.
С методическата помощ на диригента на Габровския духов оркестър Иван Андреев и оркестранта от същия оркестър Симеон Павлович, в началото на 80-те години на миналия век, Тревненският духов оркестър печели бронзов медал на Петия републикански фестивал за художествена самодейност, сребърен на Шестото издание на конкурса, и златен на Седмото. Музикантите участват и в парада на духовите оркестри през 1979 г. във Велико Търново, посветен на 100-годишнината от създаването на първия духов оркестър в България, както и в редица издания на фестивала „Балканът пее и разказва”. По онова време към оркестъра е бил сформиран и т.н. „ритуален състав”, който участвал във всички тъжни ритуали на територията на общината.
И до момента Духовият оркестър към читалище „Пенчо Славейков” взема дейно участие в културния живот на града по повод редица празници и значими събития от местен и национален мащаб.
Материалът ни бе предоставен от Васил ГОЕВ
На снимката: Първият диригент на оркестъра Георги Казасов