В последните две години или аз си въобразявам, или наистина държавата ни заприлича на „пълна лудница”. Някой ще попитат защо, а други изобщо няма и да се замислят, защото единственото в забързаното ежедневие се оказва целта ни за оцеляване. А това вече си е първосигнално и съвсем естествен вроден рефлекс. Къде остана доброто възпитание, моралните устои са непоправимо разклатени, а младите все по-често си приказваме с чуждици като - «бъгна ми се компа», «рестартирай се», за «хейтъри», «промоутъри» и всякакви други производни. Дори и най-спокойните хора, които познавах вече са нерваци, а нерваците са „на черешата” – все изрази от нашето ежедневие пък каквото и да означават. „Не ми дреме” и „товариш ме” са най-честите думи, които си разменяме. Всеки търси начин да се справи със стресогените си, а те са много. Като започнеш от липсата на работни места, на пари, скъпотията, та чак до сложните роднински уравнения с повече от две неизвестни. От къде се пръкна всъщност това толкова модно „товариш ме”?
...
Цялата статия на Милена Колева четете в брой 29 на «Тревненска седмица»