На 10 април треньорът по баскетбол и дългогодишен преподавател по физическо възпитание Петър Милчев чества 70-годишен юбилей. Той е родом от Каварна, но баща му е тревненец и семейството решава да заживее в Трявна. По онова време той е едва 6-годишен и става ученик в Славейковото училище. Естествено, баскетболът му е на сърце и затова с носталгия си спомня първите треньори - Давид Давидов, Марин Георгиев и Борис Бойков. Като ученик Петър Милчев активно се занимава и с плуване и участва в редица престижни състезания, като част от отбора на Трявна. След като завършва средното си образование той е приет в тогавашния ВИФ „Георги Димитров” (сега НСА) и се дипломира в специалностите „Лечебна физкултура” и «Учител по физическо възпитание”. По-късно завършва и следдипломна квалификация за треньор по баскетбол.
„След като се дипломирах се върнах в Трявна и работих две години в Детския санаториум – споделя той. – Ако трябва да бъда откровен, миризмите там не ми понесоха и, когато създадоха Ученическа спортна школа в Гимназията и ме поканиха като преподавател по баскетбол, с радост приех. Още на втората година с отбора на момичетата от 5-6 клас спечелихме една зона на ученическите спортни школи и заминахме за участие на финали в Кърджали. Беше някъде около 1976-1977 г. Тогава станахме републикански шампиони. С този отбор влязохме в „А” – група при девойките и играхме няколко години. После към тима се присъединиха нови попълнения и направихме женски отбор, с който се състезавахме в „Б” група в продължение на десет години. През този период два пъти се класирахме на второ място. Опитахме се да се преборим и за влизане в „А” група, но единия път се класирахме трети, а другият – четвърти. В този момент ръководството на бившия машиностроителен завод „Иван Йонков” реши да прави мъжки отбор по баскетбол и ме поканиха за треньор. Извиках състезатели отвън и сформирах тима, който кръстихме „Машиностроител” – Трявна. За три години успяхме да спечелим две четвърти места и едно шесто в „Б” група. По същото това време ни гостува един сирийски отбор, направихме турнир, а после от федерацията по баскетбол ни изпратиха в Сирия. След завръщането ни решихме да привлечем по-добри състезатели и да направим по-добър отбор. Но точно тогава от федерацията решиха, че всички отбори от „А” и „Б” група трябва да имат детски и юношески отбори. А по онова време на партийно ниво бе взето решение момчетата в Трявна да се занимават с футбол. Те и без друго бяха малко, затова се наложи да разформироваме отбора. Нямахме проблеми с женския баскетбол, обаче. Другият спорт, който се развиваше в Трявна бе леката атлетика, а също така и плуването. В този момент, когато мъжкият ни отбор бе разпуснат ме поканиха във Велико Търново и през периода 1980-1982 г. бях шеф на баскетбола в окръга. После ми предложиха и мястото на зам. директор на спортното училище, но трябваше да откажа заради заболяване на съпругата ми. Върнах се в Трявна, и тъй като женският ни баскетболен отбор имаше треньор, в продължение на три години бях зам. председател на ДФС „Ангел Кънчев” и отговарях за... футбола в Трявна. Тогава отбора ни се състезаваше във „В” група, записахме в актива си едно четвърто и две шести места. По това време дъщеря ми, Нуша, завърши спортното училище в Търново. И през лятото, когато правехме селекцията на футболния отбор, се наложи да си взема отпуска, за да я придружа на подготвителните курсове за кандидатстване в тогавашния ВИФ. Приеха я в специалност „Баскетбол”, а аз се върнах в Трявна. Футболът не ми беше на сърце и, когато ми предложиха преподавателско място по физическо възпитание в ОУ „Проф. П. Н. Райков” - веднага приех. Работих 20 години като учител в това училище, имам и 20 години треньорски стаж. А най-големия ми успех с отборите от основното училище е едно второ и две трети места от участия на републикански първенства”.
- Доколкото знам, Вие сте човекът, който голямата ни звезда в баскетбола Георги Глушков сочи за свой откривател?
- По онова време във в. „Спорт” излезе обява за конкурс за най-талантлив и висок баскетболист с ръст над 1.90 м. Веднага се сетих за Георги. Тогава той беше 14-годишен и тренираше баскетбол при Николай Томов. Извиках го при мен и взех да го меря. Беше някъде между 1.87-1.88 м. Въпреки това попълних данните, написах, че е висок 1.90 м. и изпратих талона в София. Извикаха Георги заедно с другите момчета, които отговаряха на изискванията и ги подложиха на серия упражнения за гъвкавост, ловкост, отскок. Разбира се, той се беше представил успешно и го изпратиха в спортното училище в Русе.
...

Повече – четете в брой 14 на „Тревненска седмица”.