В средата на юли пещерняк от старозагорския пещерен клуб „Саламандър” пострада тежко при инцидент в планината. В акцията по спасяването на 40-годишния Кольо Колев участваха спасители от отряда на Планинска Спасителна Служба при БЧК – гр. Трявна. Три месеца по-късно, разговаряме със зам. началника на отряда Николай Димов, който не е участвал в самата акция, но ни потърси, за да ни предостави пълната информация по случая.
- Г-н Димов, какво Ви провокира да споделите подробности около инцидента и самата акция едва сега?
- Смятам, че подобна информация трябва да бъде публично оповестена. Освен това става въпрос за реална акция в нашия балкан. Оказва се, че след толкова месеци пострадалият е още в процес на лечение. По-важната причина е, че в публичното пространство плъзнаха странни слухове, а именно, че ние, от отряда на ПСС при БЧК – гр. Трявна, не сме си свършили работата и на всичкото отгоре сме искали и пари…
А единствената причина да ви предоставим пълната информация едва сега е, защото ни трябваше време да уточним всички действия и факти, станали по време на цялата акция.
- След като вече разполагате с пълната информация за инцидента, нека започнем с конкретните факти.
- Преди това, трябва да уточним, че групата е била съставена от пещерняци, които по техните думи, са били на организирана проява на своя клуб. Само ще спомена, че ако ние правим организирана проява на нашата служба и то централна - винаги има заповед за тази проява. Прави се и инструктаж, като всички участници в акцията се подписват под документа, че е проведен въпросния инструктаж и, че са запознати с опасностите на тази дейност. Освен това, всички са застраховани централно. По-нататък в разговора ще стане ясно, защо правя това важно уточнение…
Същевременно, на нас не ни е предоставена заповедта, за която стана дума, но и не ние сме органа, на който следва да бъде представена тя. А е важно да се знае - дали наистина тези хора са били на организирана проява на своя клуб или не. И, защо след като са били на организирана експедиция пострадалият не е бил застрахован?
И така, инцидентът става на 19 юли в близост до района на х. „Българка”. Мястото се намира на около 15-20 минути пеш, като се тръгне по билната пътека за вр. Бедек – 1488 м. н.в. Групата се отделя от нея, за да навлезе в един много стръмен северен улей със скални отвеси от двете страни. Но около десетина метра от основата на този скален венец се намира не много голям отвор, който е бил и целта на пещерняците. Местността там е гориста, много стръмна и това е един от най-трудните технически терени в нашия район.
По думите на участниците в групата пострадалият е бил най-подготвения от тях и именно той е започнал да се изкачва по външните скални тераси. Тук отново ще направя едно важно уточнение – когато ние ходим да катерим в планината всеки от нас е с личната си екипировка, която е задължителна. Освен това се използва обща алпийска екипировка. Когато пещерняците от Стара Загора са били пресрещнати от нашия отряд спасители, те видимо не са били екипирани с такава екипировка, което ни навежда на мисълта, че доста небрежно са подходили към нещата.
Самият инцидент е резултат от подхлъзване по време на движение по скален праг към подстъп за предполагаемата пещера. Констатирано е, че не е бил изграден осигурителен парапет и човекът се е придвижвал без никаква осигуровка. Вследствие на това, той пада по обраслия скален терен с променлив наклон от 60 до 90 градуса.
Сигналът за инцидента е подаден на планински спасител от Стара Загора, тъй като пострадалият и неговите приятели, незнайно защо са нямали нашите телефони, нито телефоните на централата на ПСС в София. Хубавото е, че все пак са разполагали с телефона на въпросния спасител от Стара Загора, който в 13.40 подава сигнала, тъй като инцидента се случва в нашия район. Той е приет от Петко Христов – началник на отряда на ПСС при БЧК – гр. Трявна, който след като получава цялата информация вдига отряда ни в акция. По това време някои от нас отсъстваха от града, защото все пак сме доброволци, но останалите, които са били тук – Николай Сираков, Станислав Бонев и фелдшера Бончо Бонев от ЦСМП – Трявна вземат участие в акцията. Присъствието на медицинско лице в отряда не е случайно, съгласно нашата структура. Важно е да уточня, че имаме наряден списък за всяко тримесечие, който се изготвя преди началото на въпросния период. Така че, винаги сме в готовност да се притечем на помощ.
Реално вземането на решение за вдигане на отряда става в 14.00 ч. Веднага е уведомен и централния денонощен пост на ПСС в София, чрез който има възможност за организиране на помощ от съседните на нас отряди – Габрово, Ст. Загора, В. Търново, Казанлък.
За нас е от съществено значение да се свържем с очевидци на инцидента, за да получим информация за състоянието на пострадалия, както и за мястото на инцидента. Немаловажни за приятелите на пострадалия са и ценните напътствия и инструкции за първичните, животоспасяващи манипулации от медицинското лице в отряда. В много от случаите, в желанието си да помогнат на пострадалия си приятел, хората около него могат да му навредят, макар и неволно. Така например, в конкретния случай болките са били в областта на врата и по гърба, и в даден момент крайниците му започнали да изтръпват. При това положение е недопустимо пострадалият да бъде местен, защото това би могло да доведе и до фатален край…
Когато нашите спасители – Николай Сираков, Бончо Бонев и Станислав Бонев тръгват към мястото на инцидента с високопроходимия автомобил на отряда, с Николай се свързва един от очевидците на инцидента - Тодор Илиев от тревненския ПК „Змеева дупка”, който, макар и твърде хаотично, описва мястото. От разговора обаче не става напълно ясно какво точно е състоянието на пострадалия.
По пътя Николай звъни на хижаря на ГД „Българка” Пламен Големанов, тъй като мястото е било сравнително близо и именно той дава точното описание, а когато автомобилът на отряда минава покрай хижата, вземат и него, за да ги насочва. Междувременно става ясно, че част от пещерняците отиват до базата на старозагорския отряд на ПСС и вземат носилка тип „БЧК” и дори минават през хижата да търсят допълнителна помощ. След това се връщат при пострадалия и правят импровизирана шийна яка. При това, пълна импровизация, защото доколкото разбрах, яката е била направена с подръчни материали. Успяват някак да положат човека на носилката и започват да се изкачват по стръмния наклон, за да стигнат до пътя. Когато нашите спасители пристигат в близост до мястото започват спускане по улея, насочвайки се по звукови сигнали от групата. Виждат пещерняците с носилката, които вече се изкачват по стръмното. Пресрещат ги на около 100-150 метра преди да достигнат пътя и фелдшерът Бончо Бонев извършва първичните медицински манипулации на пострадалия, след което го транспортират до автомобила на отряда и тръгват към базата ни до хижата. В това време пристига и спасителя Генчо Топалов от Стара Загора, който е получил сигнала. В базата се прави втората, по-сериозна имобилизация.
С няколко думи, хронологията на спасителната акция е следната – по думите на пещерняците от Стара Загора инцидентът става в 13.30 ч., в 13.40 ч. те се обаждат на Генчо Топалов, който звъни на Петко Христов около 13.50 ч., в 14.00 ч. се взема решение за вдигане на отряда и за акция. В 16.20 ч. нашите спасители пристигат над мястото на инцидента. В 17.48 ч. предават пострадалия на линейката на ЦСМП – в лицето на д-р Модева. В 18.30 ч. приключва цялата акция. Важно е да уточня, че за нас тя приключва едва, когато спасителите слязат в града и съгласно нашата терминология – се приберат на изходна позиция. Това са нашите действия по случая.
- Очевидно инцидентът е бил доста сериозен, какви бяха травмите на пострадалия?
- Пострадалият е бил с открита рана над дясната вежда, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, болки във врата със съмнения за счупени прешлени или израстък на шиен прешлен. Травмата наистина е била много тежка и сериозна, поради това по-късно той е бил транспортиран с реанимационен автомобил до болницата в Габрово. Към момента лечението му продължава.
- В хода на разговора стана ясно, че пострадалият не е бил застрахован и поради това трябва да плати за акцията по спасяването.
- Действително е така. Оказва се, че пострадалият не е бил застрахован. При това положение, съгласно таблицата с видовете помощ, оказана от ПСС при БЧК и съответната им цена, нашият отряд е оказал помощ при „нещастен случай в планината” - т. 1 и „транспортиране на пострадал със специални спасителни средства на ПСС” – т. 7. Само за информация цялата сума, която следва да заплати посрадалият е 717 лв. Държа да подчертая, че нашата дейност е доста трудоемка и опасна, но по-важното е, че тези пари не отиват за хонорари на спасителите. Всъщност тези средства покриват разходите по цялата акция и затова е изключително важно, ако отивате в планината да си направите планинска здравна застраховка и да носите застрахователната полица със себе си. Компаниите, в които можете да направите това в Трявна са ЗК "Уника" и „ДЗИ”. Така например, цената на индивидуалната планинска здравна застраховка на ЗК „Уника” за една година е 25 лв., а най-ниската, като цена е за 3 дни и струва 3 лв.
При инцидент винаги се интересуваме дали пострадалия има планинска застраховка и, ако няма – уведомяваме него или приятелите му колко ще струва цялата акция по спасяването. Това не означава, че ще чакаме човекът да си плати и тогава ще решаваме дали да се притечем на помощ. Напротив, веднага се отзоваваме, но преди това сме длъжни да уведомим хората. Странното е, че те не смятат за нужно да плащат, защото все още юридически не е уреден въпроса как да бъдат задължени.
- Спомням си, че през последните години имаше акция по издирването на планинар от Стара Загора, случай, който за съжаление, завърши трагично. Още тогава стана ясно, че човекът не е бил застрахован и, че неговите близки трябва да платят за акцията. Платиха ли ви?
- Все още не.
- А в случая с пещерняка от Стара Загора, как стоят нещата?
- Още на място, когато е станало ясно, че акцията ще трябва да се заплати, един от колегите му с учудване е споделил: „Ама то толкова ли е скъпо?”. Имало е и коментари от сорта - „ама пишете по-малко”. А това няма как да се случи, защото има реални действия, всичко се описва най-подробно и документите се архивират в централата на ПСС. Същевременно, ние не се пазарим дали да отидем или не…
- Чувствате ли се обидени от цялата ситуация?
- Ами това не ни е за първи път. Малко сме претръпнали в това отношение, но е твърде неприятно заради въпросните слухове. Говори се, че вече ни е платено, а реално това не е така.
В заключение искам да споделя, че за нас да спасяваме хора в планината не е просто хоби, не е занимание, а диагноза.
Галина ИВАНОВА
На снимката: отляво надясно – Николай Димов и Николай Сираков