Да, това е втората част от заглавието на Яворовата пиеса “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”. Пиеса, която според литературните историци се вписва в “модерното време” - с модерния човек и неговото модерно светоусещане. А името на автора се оказва наредено без никакво притеснение между Метерлинк, Стринберг и Хауптман.
Хрумна ми това заглавие когато почнах да чета отзивите и отгласите на ужасяващия атентат в Париж на 7 януари. Интересно е, че един от основните постулати на това модерно време: “да съществуваш, значи да си различен”, влиза в основанията на случилото се в Париж или поне в обясненията му.
Стана известно, че във френската столица между 7 и 9 януари са убити на четири места общо 17 души плюс тримата заподозрени. Само четири дни бяха необходими, за да се организира най-масовата демонстрация в Париж начело с 40 световни лидери в знак на солидарност и на решимост да се защити свободата на словото. Милиони хора носеха, показваха и изговаряха думите je suis Charlie – аз съм Шарли. Разстрелът на журналистите в сатиричното издание Шарли Ебдо, който наш социален антрополог нарече “чиста проба психопатен акт, представен като религиозно възмездие и обслужващ политически интереси”, беше като гръм. Но какво последва? Как заглъхва ехото след този гръм?

Цялата статия на Вера Христова четете в бр. 3/28.01.2015 г. на в. „Тревненска седмица”