Една от актуалните теми на делника, характерна за това време на годината е един забулен в тайнственост ритуал, който отдавна се е превърнал в традиция. Та дори и в символ на българщината, наред с прословутата шкембе чорба и шопската салата. Като че ли напук на всякакви съюзи и алианси и противно на всякаква логика, домашната ракия и обичая по изваряването й отдавна са се превърнали в митологема. Нещо повече, нашенският „елексир на боговете” отдавна е възпят от народния гений в стихове и проза, а в не един от сюжетите - мъжествеността върви ръка за ръка с лютата ракия.
Вероятно затова, идеята за налог върху „домашорката”, както почти любовно я нарича българинът, винаги събужда широк обществен дебат... Така или иначе, това е без значение, тъй като първоначалния замисъл за повишаване акциза върху твърдия алкохол отпадна и през следващата той си остава все същия. Друг е въпроса - кой е склонен да плаща по 550 лв. за хектолитър (1 хектолитър = 100 литра) чист алкохол за количества до 30 литра. Особено, като се има предвид, че българина обикновено вари поне два пъти повече. А тогава, съгласно закона, ставката скача два пъти. А като към дължимия акциз прибавим и таксата за изваряване, и цената за закупуване на суровината, разбираме защо българинът предпочита да си вари ракията почти ритуално и разбира се, безакцизно. Вероятно затова и никой не знае точния брой на «малките обекти за дестилиране», както официално наричат казаните за варене на ракия. По данни на агенция «Митници» те са малко над 1700, а 53 от тях се намират на територията на Митническо бюро – Габрово, което обхваща общините Габрово, Дряново и Трявна. Единадесет от общо дванадесетте казана, регистрирани в тревненско, са в капитала на общинската фирма «Зора», която пък е в процес на ликвидация. Малки обекти за дестилация, обаче има почти във всяко село и махала. Носят се и легенди за ракиепроизводство в домашни условия, които вероятно отговарят на истината. А проблемът не е проблем, докато произвеждаме за собствена консумация и разполагаме с неоспорим мотив – Кризата. Въпреки, че и глобите в закона за акцизите и данъчните складове си ги бива – от 500 до 3000 лева за нерегистриран казан, а за липсата на данъчен документ за акцизната стока, ако ви хванат, разбира се, е до 2000 лева. Независимо от това, едва ли ще нарушим традициите, защото едно от малкото неща, които все още ни обединяват, при това абсолютно безусловно, са наздравиците. Поне да внимаваме за ментетата, които ни дебнат вече и в интернет, при това на доста атрактивни цени от по 5-10 лева литъра. И да помним, че подобни «изгодни» срещи често свършват в токсикологията, а някои имат и летален изход.
Галина ИВАНОВА