Наскоро се проведе общо събрание на планинската спасителна служба. По този повод разговаряме с делегата на тревненския отряд на ПСС при БЧК Николай Димов, който е и негов началник.
- Какво отчетохте?
- Само тази година за цялата страна сме оказали помощ на 985 души, от които 689 са откарани в болница с тежки увреждания. 97 процента от травмите в планините са станали при ски-спорт и сноуборд. За отчетените 4 години извън редовните дежурства в ПСС са проведени 34 акции със 187 спасители. Оказана е помощ на 16 пострадали. Петима души са намерени мъртви, а телата им са транспортирани до болници при сложни теренни и метеорологични условия. Причините за нещастията са комбинирани, но основен е субективният фактор.
- Коментирахте ли работата с телефон 112?
- Стане ли дума за планина, операторите му трябва да се свържат с дежурния ни телефонен пост. Не са добре обучени как да разпитват бедстващите в планината. Трябва им време, нормално е да има пропуски при нещо ново.
- Основните акценти в насоките за работата ви през следващите години на национално ниво?
- Ще внесем проект в правителството за подобряване работата и финансово стабилизиране на ПСС. За първи път искаме годишна целева субсидия, в размер на 700 000 лв. за подмяна на транспортни средства и спасителни съоръжения на всички отряди. Настояваме за единна система за помощ от въздуха с хеликоптери. Така най-бързо ще достигаме до мястото на нещастието, ще изнасяме повече спасители с обемна и тежка материална част за многодневна работа, ще обхващаме големи райони и т.н. ПСС е единствената организация в страната, която оказва ефективно помощ при нещастни случаи в планините. Работата ни е специфична. Изискват се професионални отговорни действия в тежки, сложни и често опасни теренни и метеорологични условия. Помагаме там, където няма път и практически няма кой друг да помогне.
- Наскоро станаха два инцидента в Стара планина...
- Това са типични акции за търсене, които отнемат голям ресурс от хора и средства. Трябва да е ясно, че ПСС е обществена организация, чийто членове са доброволци. Даваме от личното си време, в делнични дни е много трудно. Често не е ясно кой и как ще заплати разходите ни. Тревненският балкан е много „подходящ” за изгубване. Спасителите трябва да познават отлично терена, да поддържат физическа форма и готовност за продължително търсене.
- През почивните дни отново сте имали учебна акция?
- Да, на скалния венец, на 20 минути от горски дом „Българка”. Заданието бе инцидент на скала. Пострадалият е адекватен, със счупена предмишница и т.нар. орто-статичен шок от продължителното висене. Акцията продължи два дни. Първият бе за проучване и прогонване на терена, и чисто практическа проверка на уменията за работа с алпийска спасителна техника. Участъкът бе много труден. Това е първото занятие от подобен тип в нашия район. Изисква се много добра алпийска подготовка и опит. После при анализа бе отчетен и факторът „страх”, доколко помага той в подобни ситуации. Участваха 7 спасители. Междувременно имахме импровизирано тържество предната вечер. Юбилеен знак „20 години планински спасител” получиха Николай Сираков, Петко Христов и Христо Филев. Ние сме не само колеги, а и много добри приятели. Имаме си огромно доверие и разчитаме един на друг.
- Зимата наближава. Какво би посъветвал тези, които ще решат да излязат в планината?
- Да не я подценяват! Няма нищо общо с градската среда. Да си набавят нужната екипировка. Да са запознати много добре с маршрута, а също и с компанията си, защото може да се наложи да си помагат един на друг. Да имат физическа и психическа подготовка. Храната да е достатъчно. Да помнят, че само за миг планината от слънчева и красива може да се превърне в мрачна и неприветлива. И не на последно място – застраховката, която покрива всички разходи по евентуалното им търсене и оказване на помощ. Да пестят батериите на GSM-ите си. При инцидент да се обадят на 112, или на денонощния ни дежурен пост в София на тел. 14-70 за абонатите на Mtel и Vivakom.
- И тази зима ли ще бъдеш сезонен спасител в Банско?
- Да, за трета година, заедно с Петко Христов. Там ежедневно се сблъскваме с реални действия по терен – от леко охлузване до смъртни случаи. Виждаме истинската част на самото спасяване. Не обезмисляме акциите в останалите части на България. Може да са по-малко, но търсенето на един човек понякога отнема до 10 и повече дни.
Цветанка АНГЕЛОВА