Гаврата с човека у нас не е само всекидневие, което ни се хили от запустелите сгради на заводите, от заледените улици или от етикетите с цени, достойни за английските заселници тук.
Гаврата е вече телевизионен жанр.
Сутринта на 13 февруари, двамата водещи на сутрешния блок по bTV, с видимо удоволствие прекъснаха разговора с известен актьор, за да се „изкефят”, като прочетат горещия списък с имена на бивши и настоящи държавници и политици като агенти на Държавна сигурност. С ирония и уют („нали не сме ние”) се изпълни студиото, което иначе се случва да заприлича на полицейски участък. Няма значение, че вечерта на същия ден, министърът на външните работи каза, че в никоя държава не става това, което се случва у нас, че има хора, които са работили за сигурността на държавата. Няма значение и това, че самият любимец на народа, кметът на София, подхвана гневна тирада против този закон (прочее той бе безцеремонно прекъснат). Нищо няма значение. Навсякъде по света ги е имало, но у нас това „разузнавач”, „офицер от разузнаването” – те, такова животно нема. Всички са били долни, гадни доносници, а държавна сигурност, според представителката на Комисията (смътно ми напомня Карла дел Понте), не е била нищо повече от репресивен апарат. Гаврата е пълна. Защото никой не може да отрече, че е имало и доносници, но не може хората, които са рискували и рискуват живота си, да ги сриваш до това ниво. Тази история с разсекретяването не е нова. И пак стар, и пак погрешен е начинът, по който се прави. Наистина, има нещо много цинично и перверзно в това, да се самоунижаваме и самоунищожаваме.
Гаврата в телевизията е безпощадна. И към дребното, и към величавото. Мнозина си спомнят какво чучело на Карл Маркс танцуваше седесарския „Последен валс”. Някой да си спомни, че Карл Маркс е признат за „Мислител на хилядолетието”, не от комунистически идеолози? Пак телевизията се изгаври чрез един известен скулптор с паметта на човек, загинал мъченически за своя идеал и с паметта на поета, който го е възпял.
Трудно пропуска случай телевизията да се изгаври с миналото. Така една сутрин предаването завърши с някогашния пионерски поздрав: „Рапорт – даден! Рапорт – приет!”, разбира се, с подигравка. Мислите, че в едно весело и забавно предаване, като „Това го знае всяко хлапе”, не може да има гавра? Лъжете се... Трябваше да се обясни значението на думата „мандра”. Единият от чаровните водещи, който до такава степен е елегантно небрежен към българския език, че чак на места не му се разбира, подсказа остроумно на аудиторията, обръщайки се към детето: „Явно, дядо му не е бил партизанин!”. Никакво място за съмнение, за изключение! Никакви уроци по история не са необходими на тези деца – те вече знаят, че мандрите са места, където партизаните са нападали, за да ги ограбят. Цинизмът, съчетан с простотия, е непобедим. Партийната линия да се прокарва навсякъде. Беше някога. И сега е. Абсурд е, ще речете, в една прогноза за времето да има нещо такова. Но има. Ето, синоптикът протяга ръка към картата и казва, че както всичко хубаво, и подобрението на времето ще дойде от Запад. Как да не ръкопляскаш?
На мода беше едно време в канцеларии и учреждения да се закачат цитати от известни философи. Тези, които правят телевизионната политика, струва ми се, няма да е лошо, да имат постоянно пред очи мисълта на Блез Паскал: „Аз осъждам и тези, които хвалят човека, и тези, които го порицават, както и хората, които се забавляват с него. Одобрявам само едно поведение: Да търсиш, стенейки.”.
Вера ХРИСТОВА