В навечерието на Деня на християнското семейство – 21 ноември разговаряме с „лицето” на сватбените ритуали в Трявна Кольо Дабков. Наричаме го така, тъй като от 20 години той е „длъжностно лице по гражданско състояние” към Общината. Извън тези си правомощия е старши-експерт по култура, образование и спорт.
- Помните ли първата сватба, която водихте?
- Помня само, че беше доста притеснително за мен, да не би да профанирам, да опропастя красивия момент с грешки.
- Може ли да се превърне в рутина тази професия, или притеснението винаги си остава?
- В рутина за мен поне – не. И сега се вълнувам. Срещу мен винаги застават различни хора. Рутина има в добрия смисъл. От толкова много тържества вече си готов да очакваш неочакваното – например забравени венчални пръстени, чаши...
- Често ли се стават гафове?
- Сещам се за една зима преди десетина години. Младоженците дойдоха в уреченото време, някъде по обед, заедно с гостите от страна на момчето, което беше от Трявна. Роднините на булката обаче пътуваха с автобус от Хасково в деня на сватбата. Наложи се да ги чакаме близо 3 часа и междувременно да успокояваме паникьосаните присъстващи. Тогава нямаше мобилни телефони. Накрая пристигна един старичък полуиздъхнал „Чавдар”, и стовари трийсетина добавъчно притеснени сватбари. Наскоро пак имахме подобен случай. Ритуалът беше в „Ралица”. Сватбарите се настаниха в хотела от предната вечер, но младоженците тръгват от София няколко часа преди сватбата. Излял се проливен дъжд, и забавил „кортежа”. Но вече сме в епохата на GSM-мите. Не чакахме на място, а слязохме с гостите в града и два часа се разхождахме. Случаи най-различни. Обединяващото е, че хората имат празник. Дори нещата да са недомислени или недогледани, това е обяснимо. Не трябва да има натякване и недоволство от наша страна, защото празникът трябва да се случи.
- Най-запомнящата се сватба?
- Например първите сватби в знакови за Трявна места наскоро – Даскаловата къща и музея на иконата. Въпреки всички труфила и „пара в свирката”, духът на мястото сякаш влиза във всички, и изкарва на преден план най-доброто в тях. Иначе мога смело да кажа, че във всяка сватба има по нещо, което за дълго време отнасям в себе си.
- Случва ли се да ви разпознаят венчани от Вас съпрузи – говоря за тревненци, макар сега повечето младоженци да идват от другаде?
- О, да! Имал съм много мили признания. Разпознавали са ме и в Общината, когато са дошли вече по друг повод. Обикновено, когато се вгледам, и ми разкажат подробности, успявам да си ги спомня. И обратното – виждам някого, чудя се от къде ми е познат, и изведнъж си казвам: „ами да, женил съм ги!” Надявам се да ме помнят с добро.
- При Вас се сключва брак и само с подпис, без ритуал?
- Прави се в заседателната зала, камерно – младоженци и свидетели. Опира до желанието и представите на хората, решили да сключат граждански брак. Мисля, че те могат да запомнят този ден, и да си изкарат великолепно и без цялата „тупурдия”. Случва се просто да дойдат четирима души с кола, да се разпишат и да останат в града да отпразнуват. Формата няма значение, важно е онова, което в душата. Винаги съм искрен в пожеланията си. Казвам им да помнят Трявна и да се връщат винаги с хубави поводи. Дано градът и неговият дух да бъде едно добро начало и да ги съпътства в – дай Боже, щастливия им живот.
- Градът да бъде добро начало за младоженците... - т.е. тревненски сватби почти няма?
- Точно така е. За съжаление, градът ни обезлюдява. Намаляват вероятно и хората, които свързват по официален път съдбите си. Местните, които се женят, стават все по-малко. Но пък всеки е важен, никога не съм правил деление между местни и „приходящи”. Сещам се за една от последните сватби – момчето от благоевградско село, момичето от Варна. Дано Трявна да бъде за тях място, което ще си спомнят с доброта и радост!
- Думите, които казвате в ритуала – Вие ли сте ги подготвили? Всяка Община свой ритуал ли си има?
- Онова, което семейният кодекс препоръчва, е: в присъствието на длъжностно лице – кмета или упълномощен от него човек и на свидетелите, младоженците /с добре подготвени документи/ да потвърдят съгласието си, че встъпват в брак – т.е. свидетелите да чуят тяхното „да”. Всичко останало е въпрос на местна инициатива. Когато започнах, ми дадоха текст с всички основни моменти и думите на водещия. Направих малки промени, за да звучат по-добре. После не съм преставал да импровизирам – в добрия смисъл на думата, запазвайки трите основни момента, които трябва да включва ритуалът, и смисъла на посланието, което се опитвам кратичко да предам. Подчертавам „кратичко”, защото още в самото начало се убедих, че от дълги говорения, колкото красиви и подбрани да са, няма никаква полза. Вниманието на хората, застанали пред мен, е заето с други неща, независимо дали го искат или не. Достойнството на нашата церемония е, че е стегната, смея да кажа и съдържателна. Не повтаря нищо от църковния брак. Няма разменяне на венци. Изключено е и да се палят свещи, тъй като мисля, че това трябва да става само в храмовете, там обредът има друга насоченост.
- Сватбите промениха ли се?
- Да, в посока „оптимизиране на състава”. За мен станаха по-разумни. Рядко има вече сватба със 150 гости – които няма как да влязат всичките, и се налага да изчакват отвън. Повечето са с около 40–50 души, очевидно от най-близкия кръг. Така на тържеството може да се обърне внимание на всички. Хубаво е и че младите хора преобладават. Имам предвид не само по години, но и като държание. През последните десет години ми прави впечатление, че се спазват постите.
- Какво мислите за сватбите на нестандартни места, които стават все по-популярни?
- В град като Трявна, с архитектурен облик и духовно излъчване, е оправдано да има възможност сватбените тържества да се провеждат и извън сградата на Общината. Оправдано не означава препоръчително и повсеместно разпространено. Трябва да се подхожда внимателно, а не безразборно. Не можеш да накичиш примерно Даскаловата къща с финтифлюшки, балони и не знам още какво без никаква мяра, или тя да стане свидетел на гърмежи и пиянски провиквания. Сватбата там трябва да е изключение в добрия смисъл на думата. В самите къщи пък, навремето са ставали всякакъв вид тържества. Обредите някак връщат част от живия живот. Що се отнася до другите места – това е екстравагантност, която лично аз не приемамам. Какво означава да се бракосъчетаеш на дъното на басейн или скачайки с парашут? Мигът на свързването трябва да бъде външно простичък, естествен, но вътрешно богат със съдържание.
- Има ли кич в сватбите понякога?
- Според моите вкусове - да. И украсата е идвала в повече, и облеклата понякога са несъобразени с личните особености. Важен обаче е човекът, който носи тази дреха. Може ефектът да се е разминал с очакванията, но те са се облекли така, за да бъдат красиви. Няма значение, че в моите очи резултатът е друг.
- А има ли промяна в традициите със сватбеното облекло?
- През 90-те години като че ли беше по-унифицирано – задължителната бяла рокля за булката и костюм за младоженеца. Напоследък има пробив в „традицията”. Дори и за първи брак се случва вече младоженката да е в костюм. Имал съм и рокерска сватба, с типичните рокерски одежди. Дойдоха в Трявна с моторите, за да се оженят. Това изобщо не попречи на тържествеността на мига.
- Случвало ли се е някой да каже „не”?
- Определено не! Случвало се е дяволито да бавят отговора си.
- Възможно ли е да се случи според Вас?
- Чувал съм за подобни случаи от колеги. На влизане в Общината става скандал, и всичко се отлага. Някаква забележка на фона на всеобщата нервност води до остра ответна реакция... В моята практика не се е случвало младите да са се скарали преди церемонията. Имало е размяна на по-остри реплики, но само за да се въведе ред в бъркотията. За щастие не съм ставал свидетел на по-сериозни свади.
- Казахте, че не сте бил семеен, когато сте започнали. Промени ли се отношението Ви към ритуала, след като се оженихте?
- Да! Сега вече имам пълното основание да го сключвам – смея да твърдя! Можеше да бъда упрекнат: кого съветваш и кому пожелаваш да пребъдва в семейния си живот, след като ти самият не си опитал? Не пропагандирах „женете се!”, но се чувствах малко странно в началото, защото съм си задавал този въпрос. Човек трябва да е изпитал нещо на гърба си, за да го пожелава другиму.
- Какво мислите за новия семеен кодекс – за фактическото съжителство, брачните договори?
- Фактическото съжителство, какъвто и смисъл да се влага в него, може би е назряло като необходимост. Смятам, че отговорните хора съжителстват отговорно, независимо дали са се подписали в Общината. Те носят отговорностите на съвместното съществуване, което в никакъв случай не е безкраен празник. Но самото полагане на подпис за мен винаги е носило знака на някаква неотменност, ако все пак има нещо неотменно в нашия подвижен свят. То сякаш окуражава човека да издържи в трудните моменти. Задължава го да бъде отговорен и внимателен, внимателно вгледан в другия до себе си. Защото не се прави само за да се вдигне шум и да се хвърли прах в очите на хората. В този смисъл, особено венчавката за мен има особено здрав смисъл. Обричането не може да бъде хвърляне на думи. Относно възможността за брачен договор, изповядването му от нотариус и т.н. - лично за мен, може да мине и без него. Струва ми се безпредметно да изписваш в клаузи това, което трябва да носиш в сърцето си. От гледна точка на уреждане на спорове може би е добре. Но какъв договор може да уреди една човечна раздяла, ако се е стигнало до там?
- Какво бихте си пожелали за Деня на християнското семейство?
- Бих си пожелал никога да не забравяме пътя към храма, който май рядко изминаваме. Понеже Бог е любов, и дълго търпелив, както е казано, той и това ни прощава. Там някъде, вървейки към божиите заповеди, ние се срещаме всички, и в това е големият смисъл. Храмът го възприемам и като една голяма метафора. Да се обичаме, да си помагаме един на друг, търпейки слабостите си. Аз имам точно толкова слабости, колкото и вие, ако не и една повече. Да помним великолепната притча за гредата в собственото око и сламката в окото на ближния, изпитвайки удовлетвореност, че заедно тегобите на живота все пак се носят по-леко.
Цветанка АНГЕЛОВА
На снимката: Младото семейство Янита и Ивайло Цаневи и г-н Кольо Дабков